Не зная как

Тя отвори очи,

беше друга жена,

засия от любов озарена.

Като слънце изгря

и прегърна с лъчи

всеки атом на свойта Вселена.

И поплака си пак,

че отново сгреши,

нерешим се оказа проблемът.

Да помогна не мога,

не зная и как…

Тя е влюбена точно… във мене.

 

Не мога всичко да знам

Не питай, дали те обичам.

Не мога всичко да зная.

Дъждът гъделичка тревите

и чувам смеха им в безкрая.

Усмихват се моите думи,

намигат ми лампите в мрака,

а птиците винаги бързат

и май не умеят да чакат.

Зает съм. В момента усещам.

Защо ми задаваш въпроси?

Докосвам те с мисли горещи

и хукват мечтите ми боси.