В мрака на изстинали обятия
В мрака на болезнени дихания.
Виждам те в престорени разпятия
Чувам те в нечакани ридания.
В мрака на изстинали мечтания
В мрака на болезнени несъвършенства.
Виждам те в истинни очарования.
Чувам те в плътските блаженства.
В мрака на скотско битуване.
В мрака на своето вплитане.
Виждам! Унесен в любуване.
Чувам! Обречен на скитане.
10 мнения за “В мрака”
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Щом чуваш и виждаш е добре.
Значи не ти трябват очила. 🙂
По аромат се ориентирам 🙂
Скиталец наблюдател, интересен лирически 🙂
Ама запали му поне една свещ да не е толкова мрак.
Запали му. Оказа се сляп.
Твой лирически е, ние само четем острани 🙂
Изми си ръцете набързо
На човек като му кажеш истината и скача.
Що тъй?! 🙂
Колко високо скача
Това е добро. Смислено е и няма измислени интервали. 🙂
Хахаха. Чей да обърна нещо. Редактора не ме редактира. Алелуя