Какво да се прави?

Може ли един глупак, да съсипе просперираща фирма. Може, разбира се. Примери много. Спомнете си приватизацията. Може ли един глупак, да съсипе цяла държава? Може, разбира се. Вижте България. Може ли един глупак, да затрие света? Може, разбира се. Вместо към добро, светът отива към лошо. Очевадно е. На власт е агресивната простотия. На власт са самонадеяните и посредствените. А ако глупаците са няколко, нещата се случват с ужасяваща скорост. Това, че не сте съгласни с политиката в дадена фирма, държава или свят, няма значение. Никой не ви иска мнението. Можете да гласувате или да не гласувате, нищо не се променя, защото други дърпат конците. А тези, които дърпат конците, лансират глупаците. Лесно управляеми са. Остава ви да си седите на дивана, да гледате зомбиращата телевизия или да щъкате в нета, където новините също са отчайващи и да чакате лошите, да умрат.
Те все някога ще умрат, но и вие също, ситуацията е патова. А така ви се иска, да изживеете един спокоен, приятен, красив, достоен и съдържателен живот! Друг път! Часовникът тиктака и докато се обърнете, сте остарели.
Какво да се прави? Знаете ли отговора?
Кажете го.

 

Двама

Слънцето в очите ти вали,
а навънка леден вятър вее.
Хубаво ни е, нали!
Цвете под снега живее.

Днес е светло, утре мрак.
Истините са заблуди.
Чувствам cе, незнайно как.
Мислиш ли, че с теб сме луди?

В абсолютна тишина
чувам ти сърцето. Бие.
И ухаеш на жена.
Аз и ти сме вече ние.

Коледно пожелание

Дома  си изпълнете с доброта.
Сърцата отворете към света.
Душите изпълнете с красота.
И запалете Коледната светлина.
И нека вашите семейства мили
Да бъдат здрави и благословени.
И нека вашите мечти ви носят сили.
Успехите ви нека бъдат окрилени.
На този светъл празник, тъй велик.
Сърцето напълнете с коледното чудо.
Потопете се с душа във този миг.
Живейте с радост, но борете се и лудо.

Бяло

Отново приказка извая,
снегът изсипал се отгоре.
Града не мога да позная,
напълни се със снежни хора.
Врабченце чурулика гневно,
вън няма ни една трошичка.
А вятърът зад ъгъла ме вика,
да си играе с мен на жмичка.
И помня, мама как ми сложи шала
и плетените ръкавички,
в една далечна зима бяла,
деца, когато  бяхме всички.
Не мога, да изляза днес.
Голям съм, тъжен и тревожен.
Изсипва се снегът с финес
върху света тотално невъзможен.