Блондинка и Брюнетка случайно седнаха една до друга на бара. Блондинката си поръча водка, а Брюнетката уиски.
— Заради мъж ли пиеш? – попита Брюнетката.
— Че за какво друго? – отвърна Блондинката.
— А аз пия, заради жена.
— Обратна ли си?
— Не, но една ми отмъкна гаджето.
— Не го мисли! Значи не те заслужава.
— Но се чувствам самотна. Мислех, че се разбирахме.
— Не страдай. Пълно е с мъже.
— Те мислят само за секс.
— Естествено! За какво друго да мислят?
— На мен ми е странно това, че с един мъж можеш да си говориш за най отвлечени неща, например, как се отглежда зелето, но във всичко прозира една постоянна задна мисъл.
— В какъв смисъл задна?
— Скрита.
— Аха! И каква е тя?
— Искам, да те чукам.
— Много точно наблюдение! Но жените искат да ги чукат.
— Но не е само това. Жените искат и емоционален комфорт, и финансова стабилност. Кой мъж мисли за това?
— Никой.
………
Блондин и Брюнет седнаха един до друг на бара. Блондинът си поръча уиски, а Брюнетът водка.
— Заради жена ли пиеш?
— Че заради какво друго?
— Заряза ли те?
— Да. Заради друга. Оказа се лесбийка.
— Нищо не може да се направи.
— А си мислех, че се разбираме.
— И аз така си мислех.
— И какво стана?
— Несходство на характерите.
— Нищо не може да се направи.
— Жените си мислят, че мислим само за секс.
— Така е. Такава ни е природата.
— Но освен това искаме домашен уют и достатъчно лично пространство.
— Това те не го проумяват. Искат всеки ден да им се казва “Обичам те”.
— Лигаво е.
— Много!
……
До Блондинката седна един Брюнет.
— Заради мъж ли пиеш? – попита Брюнетът.
— Че за какво друго? – отвърна Блондинката. – А ти?
— Заради жена.
— А аз си помислих, заради мъж.
— На обратен ли ти приличам?
— Не, но сега е модерно. Демонстрират си връзките. Заряза ли те?
— Да. Заради жена.
— Заради жена?!
— Оказа се лесбийка.
— Нищо не може да се направи.
— Имаш хубави очи.
— Ама, много е банално! Толкова банално, че чак не ти вярвам!
— Сгреших ли?
— Измисли нещо друго.
— Мъжете се гипсират пред хубави жени и не знаят какво да кажат.
— Това беше добро.
— И теб те зарязаха, значи.
— Мъже много.
— И всички мислят за секс.
— Странно е, да го чуя от мъж.
— Знам какво си мислите.
— Какво си мислим?
— Същото като нас. Но искате да е романтично и не толкова грубо.
— Почти позна.
— И да ви казваме всеки ден “Обичам те”.
— Всеки ден не, но през ден може.
— Ужас!
— Какво му е ужасното? Ще ви се изкривят устите ли?
— Досадно е.
— Но жените имат нужда от това, разбираш ли? Заради собственото си успокоение.
— Но това се изтърква от повтаряне и си губи смисъла.
— Може да си губи смисъла, може и лъжа да е, но имаме нужда от това. Такава ни е природата.
— Всички жени са еднакви.
— Мъжете също.
……
До Брюнетката седна един Блондин.
— Зарязаха ли те? – попита той.
— Има ли значение?
— Как се казваш?
— Има ли значение?
— Добре. Млъквам.
— Говори си. Не ми пречиш.
— И мен ме зарязаха.
— Трябва да попитам защо ли?
— Не. Няма значение.
— Влюбването по принцип е кратко. Минава ти. Тогава виждаш недостатъците в другия и започваш да се дразниш. И той открива твоите.
— Така е. Целта е създаването на потомство и отглеждането му. Природата в началото ни заслепява, за да можем да се размножим.
— Истина е, но звучи гадничко.
— Защо?
— Защото изживяваш коктейл от емоции. И ти е хубаво.
— Биохимия. Хормони.
— Не е толкова елементарно. Привързваш се. Преоткриваш се. Душата ти лети. Разкриваш се. Вярваш на другия. Чувстваш се щастлив.
— Но един ден всичко свършва. И се разделяте.
— Може би има вечна любов.
— Вярваш ли?
— Не, но ми се иска.
— Имаш хубава усмивка.
— Измисли нещо друго.
— И си умна.
— О! Това е голям комплимент за една жена! Но, значи съм грозна.
— Откъде го измисли?! Не съм казвал такова нещо!
— Подразбира се.
— Жените винаги ни вкарват мисли, които не мислим.
— Вие не мислите.
— Шегуваш се, нали?
— Да. Наздраве!
— Наздраве.
…..
— Искаш ли утре да се видим пак? На плажа. – попита Брюнетът.
— Може. – отвърна Блондинката. — Но искам да поканим и ония двамата.
— Кои?
— Онези! Ей, как се казваш? – извика Блондинката на Брюнетката.
— В момента не знам. – засмя се Брюнетката.
— Искаш ли да се видим утре на плажа? Заедно с кавалерът ти? Ще бъдем щура компания!
— Искаш ли? – попита Блондинът.
— Може! – извика Брюнетката и така отговори и на двамата.
…
— Тук сме!
— Видяхме ви!
— Лягайте до нас!
— С удоволствие.
— Как сте?
— Добре. А вие?
— И ние. Заедно ли спахте?
— Още не. – засмя се Брюнетката. – А вие?
— Ние не бързаме.
— Правилно.
— Тук ли ще се пържим цял ден? – попита Брюнетът.
— Тук. Къде другаде?
— Знам едно местенце.
— Далече ли е?
— Наблизо. Зад едни скали. Но трябва да минем през малка дълбочина. Ще се наложи да качим дамите на раменете си. Те ще държат багажа ни, за да не се намокри.
— Знаех си. Без еротика няма да мине! – каза Брюнетката.
— Страхотно! – каза Блондинката. – отдавна не съм яздила мъж.
Всички се засмяха и тръгнаха.
…..
— Ах, какво местенце! Точно за четирима!
— И пясъкът е много хубав!
— Когато го открих си представих, че съм тук с някаква прекрасна жена.
— Сега си тук с две жени. Не толкова прекрасни, но все пак жени.
— Които си просят комплименти…
— Комплименти?! Знаем си какво представляваме. Не си въобразяваме нищо.
— Симпатични сте.
— Ах!
— Когато кажеш на жена, че симпатична, знаеш ли какво става?
— Не.
— Това поражда в главата ѝ хиляди мисли. “Значи, не съм много красива, все пак! Тоя ще иска нещо. Сваля ме. Подиграва ми се! Мисли си, че съм лесна. Какво да му отговоря? Поредният досадник. И още много други.
— Защо говориш от името на жените?
— Познавам ги.
— Колко жени познаваш?
— Няма значение.
— Междуполовата война е глупаво нещо. Всички знаем, че едни без други не можем. Предлагам, да не се караме.
— Ние не се караме. Говорим си.
— Местенцето е страхотно! Нека да изкараме едно незабравимо лято. Да оставим миналото, поне за десетина дни и все едно да започнем от нулата.
— Добра идея.
— Аз съм съгласна.
— И аз.
— Да се порадваме на пясъка, водата, скалите, слънцето и вятъра…
— Присъствието на хора също е ценно, защото тук иначе е пусто.
— Да. Хубаво е, да не си сам. Хубаво е, че сме заедно. Точно тук.
— Наистина е хубаво. Благодарим ти, че ни доведе.
— Няма защо. Но не си представях, че ще бъда тук с компания.
— Две жени и двама мъже. Няма нищо случайно.
— Ти коя си избираш?
— Хайде, започнаха да ни разпределят!
— Няма такова нещо!
— Хайде и аз да попитам! Ти, кого си избираш?
— Да избирам за какво? За секс ли? Още не се познаваме.
— Точно.
— Момичета! Пошегувах се!
— Недей! Жените не разбират от майтап.
— Стоп! Стоп!Стоп! Нали казахме, че няма да се караме.
— Не се караме. Говорим си.
…..
— Когато бях малко момче, си мечтаех за подобно местенце, което да си е само мое.
— Сбъднала ти се е мечтата. Но не е само твое.
— Нека да е наше. Така е още по – хубаво.
— След като ме зарязаха, ми се прииска да съм сам. Дори започна да ми харесва. Не се съобразяваш с никого.
— Всичките сме “зарязани”. Усещате ли го?
— Усещаме го. И си мислим, че е несправедливо.
— Зависи. Може и аз да имам вина. Но не знам къде сбърках.
— Защо трябва, да си сбъркал?! Идва момент, в който разбираш, че не си пасвате. Аз не се сърдя. Но не трябваше да става по такъв начин.
— Какъв?
— Изведнъж.
— Дългите обяснения също са болезнени. Най – много боли, че се чувстваш предадена. Вярвала си на този човек, давала си всичко от себе си и изведнъж – чао! Не си пасваме!
— Всичко е въпрос на случайност. Просто не си попаднала на точния човек.
— А, кой е точният човек?! Да не му го пише на челото?
— На моето пише. Ето!
— Нищо не пише. Чисто е като тоалетна хартия.
— Пише! Не виждаш ли?
— Какво пише?
— Пише “Аз съм твоят човек.”
— Това беше готино! Ако бяхме с надписи по челата, щеше да е добре. На моето щеше да пише “Аз не съм твоят човек”
— А на моето “Елате утре”.
— На моето “Свободна съм”.
— Ти да не си таксѝ?!
— Таксѝ съм. С газова уредба.
— Представяте ли си, ако бяхме с екранчета на челата ни и се появяваха някакви надписи: “Не ме търси”, “Мисля”, “Харесваш ми”, “Много ми харесваш”. Това щеше да ни спести много нерви и недоразумения.
— Да, бе! Звучи ми като “Човекът с табелата”.
— По – интересно щеше да е, ако можехме да си четем мислите.
— Щеше да е ужасно!
— Защо?
— Защото преставаш да бъдеш личност.
— Не е това. Тя се притеснява, че ще ѝ прочетат мръсните мисли.
— И това също.
— И сега щях да разбера, какво си мисли за мен.
— Нищо не си мисля.
— Излъга.
— Лъжите са необходимост.
— Сигурно. Нали заради тях си патим.
— Аз предлагам, вместо екранчета, да имаме някакви светлинки. Червена – не те харесвам. Зелена – неутрална съм. Синя – харесвам те.
— Страхотно. Човекът светофар!
— И къде ще са ни светлинките? На челата ли?
— На задниците. Къде другаде?
— Искаш да кажеш на дупенцата. Моето свети ли?
— Не, но е много съблазнително.
— Ехо! Навлизаме в опасни води!
— Защо? Да не сме кораби? Говорим си.
…..
—А ти как откри миниатюрното плажче?
— Случайно. Обичам да се гмуркам. Обичам да плувам бавно, бавно и да разглеждам подводния свят. Един ден спрях тук, да си отдъхна. И ми хареса.
— Как не са го открили и другите?!
— Не знам. Не искат да се мокрят вероятно.
— Тук може да се дойде и с лодка.
— Онези с лодките ходят на много по – екзотични места.
— На мен ми харесва. – каза Брюнетката.
— И на мен! – каза Блондинката.
— Щом на жените им харесва, значи всичко е наред. – каза Блондинът. — Но още не си знаем имената.
— Да! Съвсем забравихме! Аз се казвам…
— Стоп! – извика Брюнетът. — Да не си ги казваме!
— Защо?
— Нека има тайнственост. Ти ще си Блонди, ти ще си Брюни, ти ще си Блонд, а аз ще съм Брюн.
Всички се засмяха.
— Блонд звучи като Бонд.
— Брюни звучи като дюни.
— А Блонди е банално! Брюн ми звучи като немска дума.
— Почти позна! Немска или френска, означава чернокос.
— Точно такъв си Брюн! Нарочно избра за себе си най – готиното име. Блонди е много скучно.
— Не е важно името, а съдържанието! – каза Брюн.
— И какво е съдържанието?
— Прекрасно! – каза Брюн и я целуна по бузката.
— Опс! Първата целувка! – засмя се Брюни.
— Втората! Той и вчера ме целуна.
— И по какъв повод?
— Не помня. Но ме целува, сякаш съм му сестра.
— Целуването трябва да става постепенно. – каза Блонд.
— Кой го измисли?
— Аз.
— И защо мислиш така? – попита Брюни.
— Заради удоволствието от очакването. – отвърна Блонд.
…..
— Иска ми се, цял живот да се излежавам на този плаж, но във вашата компания. – каза Брюн.
— Колко мило! – отвърна Блонди. — А кой ще ти слугува?
— Да ми слугува?! В какъв смисъл?
— Да ти носи храна и да ти пере гащите.
— Защо го прие буквално? Казах го в смисъл, че ми е приятно с вас и ми е хубаво тук.
— Жените приемат всичко буквално. Особено русите. Дори и шегите, и вицовете.
— Ехо! И ти си рус!
— Но не съм жена.
— Не се знае.
— Знае се. Имам широки рамене и тясно дупе.
— Това не е гаранция. В какъв смисъл имаш тясно дупе?
— В обикновен. Казах тясно дупе, а не тесен анус.
— Значи анусът ти е широк.
— Искаш да си сваля гащите ли?
— В момента не.
— Видя ли? – обади се Брюн. – Не си уцелил момента!
— Да, за всяко нещо си има място и време.
— И това го определят жените.
— Точно така.
— А мъжете стоят и чакат.
— Да.
— Странна логика. Мислех, че има някакво равноправие.
— Това го има само в книгите.
— Не е ли сладка, когато се заяжда? – попита Брюн.
— Сладка е, защото го казва с усмивка. А цялото ѝ същество крещи ” Целуни мееее!”
— Целуни я!
— Целувай си я ти. Не е мой тип.
— Браво! Това е обида! Не ставам за нищо ли?
— Не казах това. Нищо лично. Но си падам по Брюни, която мълчи.
— Ха! – каза Брюни.
— Защо мълчиш?
— Слушам ви простотиите.
— Не са простотии. Така се опознаваме.
— Разбра лиии? Те така ни опознавалиии! — развика се Блонди.
После, незнайно защо и четримата започнаха да се смеят.
…..
— Преди години се увличах по йога. Правех разни азани, но ми стана скучно. Най – ми харесваше себеотпускането. Правех го по цял ден. — каза Блонд.
— Е, да! Предполагам, че си спал по цял ден. – уточни Брюн.
— Точно така! Но нощите бяха мои.
— Гледал си порно ли? – попита Блонди.
— Не. Свирех на китара и пишех стихове.
— Писал си стихове! – изненада се Блонди. — И защо?
— Бях влюбен в едно момиче.
— За първи път срещам романтичен мъж! — изписка Блонди.
— И какво стана с момичето! – попита Брюни.
— Нищо. Омъжи се за друг.
— Изпуснал си я, значи!
— Още учех и нямах никакво намерение да се женя.
— Такива са мъжете. – каза Блонди. — Не искат да се женят.
— Не бях готов. Бях гол като пушка. Нямах професия, жилище, кола. Живеех при родителите си. От тогава не ми върви с жените.
— Защо не ти върви с жените? Да не ти е малък? – попита Блонди.
Брюни се разсмя.
Блонд грабна Блонди през кръста, метна я на рамото си и я хвърли в морето.
— Ауууу! Колко е силен! – викаше тя от водата.
— Търсеше си го. – каза Брюн на Брюни.
— Не виждаш ли, че и двамата са руси?!
— Сега го забелязах! – отвърна Брюн и двамата се засмяха.
…..
— Водата е страхотна! – каза Блонди. — Искате ли да поплуваме?
— В една вода с теб?! Никога! – каза Блонд.
— Шегувам се, миличък! Такава съм. Обиди ли се? – прегърна го тя.
— Студена си.
— Как ще съм студена?
— Студена си, защото си мокра, а мен ме е нагряло слънцето.
— Уф! Изплаши ме! Обиди ли се? Обидих те на достойнство, а мъжете са много чувствителни на тази тема.
— Няма за какво да се обиждам. Доказателството е в гащите ми.
— А не искаш ли да си намокриш доказателството?
— В какъв смисъл?
— В обикновен. Да поплуваме в морето.
— Добре.
…..
— Тия двамата са големи шемети! – каза Брюни.
— Да. Харесвам ги. – отвърна Брюн.
— Тя каза, че си я целунал.
— Да. По бузката. Но не помня защо.
— Не ти държа сметка, но това е опасно.
— Защо?
— Всичко като че ли става по някаква схема… Отначало мъжът и жената много се харесват, възторг, опиянение… После…
— После, какво?
— Това преминава, появява се отчуждение, дори и омраза.
— Хората са различни. Не може да се обобщава. Има и щастливи двойки.
— Има, но са рядкост.
— Страдаш за предишния ли?
— Не знам. Мислех, че се обичаме.
— Забрави го. Приеми го, като някакъв тест.
— Лесно е да се каже.
— Не тъгувай. – прегърна я Брюн. — Ела, да поплуваме!
……
Четиримата поплуваха в топлите, тюркоазени води. Морето беше спокойно и малките му вълнички се усещаха като нежно погалване по тялото. Брюн и Блонд се гмурнаха няколко пъти.
— Разглеждате ни как изглеждаме отдолу ли? – попита Блонди.
Брюн и Блонд щяха да се удавят от смях.
— В морето има по – интересни неща от вас. – каза Брюн.
— Как можа да го кажеш! Ние не сме НЕЩА!
— Грешка на езика! Исках да кажа същества.
— В морето няма по – интересни същества от нас!
Тук Блонд и Брюн щяха да се удавят за втори път.
— Така е. Ти си най – интересното същество в морето. – каза Блонд.
— А аз? – обади се Брюни.
— И ти си като нея!
— Благодаря!
— Елате на брега, да ви покажем нещо.
Мъжете изкопаха малка дупка в пясъка и я напълниха с морска вода. Сложиха нещо вътре. Жените се доближиха и с любопитство погледнаха.
— Паяциииии! – изкрещя Блонди.
— Глупости! Това са рачета пустинници. Много са симпатични! Не мърдайте и ще се покажат.
Всички гледаха в дупката. Рачетата едно по едно започнаха да се показват и да пълзят по дъното.
— Много са сладки! Имат красиви очички. – хареса ги Брюни.
— А защо са пустинници? Нали живеят в морето? – попита Блонди.
— Защото си нямат собствен дом. Живеят временно в празни черупки от охлювчета. Когато им отеснеят, се преместват в други, по – широки.
— Би трябвало да се казват раци бездомници.
— Може би.
— Значи и аз съм Блонди Пустинничката?!
— Защо така реши?
— Защото живея под наем.
Нямаше начин, да не се засмеят всички.
— Когато някое раче си намери новия дом, сигнализира на останалите. Те се нареждат до него и всяко от тях се премества в по – голяма и удобна, следваща черупка.
— Хитро! Не са егоисти.
— Не са. Въпреки името си са социални и си общуват. Без черупките си са абсолютно беззащитни, с малки, меки коремчета.
— Откъде знаеш всичко това?
— От книгите и интернета. Любопитен съм и ми е интересно.
— С какво да ги нахраня? – попита Блонди.
— С нищо.
— Защо? Не ми е хубава храната ли?
— Те сами си намират. След малко ще ги върнем в морето.
— Нека да ги погледам още малко. – помоли Брюни.
Четиримата замълчаха и се вгледаха в рачетата.
…..
Днес жените ги нямаше. Мъжете ги търсиха на големия плаж, на малкото плажче, в бара, после пак минаха по същия маршрут, но от тях нямаше и следа.
— Да ти кажа честно, без тях е ми е скучно. Липсват ми писъците на Блонди. – каза Блонд.
— И на мен. Брюни също ми липсва, въпреки че все мълчи. Но тя страда за предишния. – каза Брюн.
— Само дано не им се е случило нещо лошо.
— Не ми се ходи на плажа. Да ударим по едно в бара.
— Добре.
Двамата отидоха в бара и… там седяха Блонди и Брюни.
— Какво правите тук?! Скъсахме се да ви търсим!
— Нищо. Почиваме си.
— Почивали си! Защо не се обадихте? Изкарахме си акъла!
— Не ви знаем телефоните.
Мъжете се спогледаха.
— Забравихме да си ги разменим! Казвайте си вашите!
— Не си ги казваме.
— Защо? Сърдити ли сте?
— Обидихме ли ви?
— Не. Но ако почерпите, може и да ни се размекнат сърцата.
— Какво ще пиете?
— По едно коктейлче.
— Барман! По едно коктейлче за дамите, моля!
— Ходихме на големия плаж, после на малкия, после тук, пак повторихме, никакви ви нямаше. Притеснихме се!
— Добре сме. Почиваме си.
— Почивате си! От какво си почивате?
— От вас.
— От нас?! Брюн, хайде да си тръгваме!
— Стойте, стойте! Много сте сръдливи! Истината е, че Блонди се успа. Отидох да я будя, тя не искаше да става, легнах да подремна и аз, и се успахме. Няма драма.
— Това истина ли е?
— Кълна се!
— Казвайте си телефоните!
— Моят е девет нули и една единица накрая. – каза Блонди.
— Моят е обратен на нейния. – каза Брюни и двете се засмяха.
— Ей, момиченца! Не си играйте с нас!
— Това е женски хумор, разбираш ли? Те се шегуват.
— Не разбирам. Ядосвам се.
— Не се ядосвай! Наистина се шегуваме. Ако искате ще пропуснем плажа и ще се поразходим. Съгласни ли сте?
Мъжете мълчаха.
— Видя ли? А казваше, че мъжете не били сръдливи. – каза Блонди на Брюни.
…..
Пак бяха на малкото плажче.
Жените лежаха по корем и правеха тен, а мъжете седяха до тях и ги разглеждаха.
— Виж, какви красиви извивки имат. Особено е привлекателна линията, която минава от торса, покрай талийката и отива към бедрата. – каза Брюн.
— От врата към дупенцето, по гръбнака, няма линия, но също ти се иска, да я нарисуваш с пръст. – каза Блонд и прекара пръст по гръбнака на Блонди.
— Настръхнах! – каза Блонди.
— Същото направи и Брюн на Брюни.
— Ей! Ние сме живи! – обади се Брюни.
— Не се притеснявайте! Почивайте си. Ние си говорим по мъжки.
— Също им харесва, да им правиш кръгчета зад врата и зад ушичките.
— Тук ли?
— Да.
— Но това е добре, да се прави с език.
— Много са солени, а има и пясък.
— Да. Пясъкът между зъбите много скърца. Добре си е и с ръце. А виж им дупенцата с тези хълмчета. Колко са сладки!
— Пружинират!
— И ти се иска да ги шляпнеш.
— Така ли?
— Да.
— А представяш ли си плоските им коремчета? Как пулсират?
— Нямаме достъп до тях.
— Нищо. Ще ги разгледаме утре.
— Момченца! Играете ли си с нас?! – възмути се Блонди.
— Нека си играят. Нали са момченца. Това ще им остане. Аз ще поспя. – каза Брюни и се отпусна.
— И аз. – каза Блонди и също се отпусна.
— А може и да се редуват. Талийка – вратле – ушички – дупенце. – продължи Блонд.
— И докога така?
— Докогато си искаш. Те и без това спят.
— А под дупенцето може ли?
— Не. Там е забранено.
— Но те имат и гърди!
— Не мисли за предницата, засега.
— Бедрата?
— Бедрата може, но от вътрешната страна.
— Така добре ли е?
— Добре е. Проявявай творчество. Няма някакви строги правила.
— Но маршрутът се удължава. Талийка – вратле – ушички – дупенце – бедра.
— Бързаш ли?
— Не. И без това си почиваме.
Блонд и Брюн минаха няколко пъти по маршрута.
— А сега разтрий леко и скалпа.
— Скалпа?!
— С цяла длан и кръгови движения. Леко и нежно. Би трябвало да настръхнат още повече, но те вече спят.
— Маршрутът се удължи още. Ще го объркам.
— Няма значение. Няма да стане катастрофа.
— Целуни мееее! – изкрещя Блонди. – Целуни мееее, глупакоооо!
— Какво ѝ става на тази?
— Не знам. Нервна е.
— Целуни ме!
— Никакви целувки! Ние само си играем.
— Нали сме момченца. От скука е.
— Тъпаци! – изцъкли очи Блонди, хукна към морето и се пльосна във водата. Брюни я последва.
— Лесно им е на жените. Не им личи. А ние трябва да се заравяме в пясъка.
— Мислиш ли, че са ни сърдити?
— Едва ли.
…..
Жените се върнаха на брега мокри и леко усмихнати.
— С Брюни решихме да ви пояздим. – каза Блонди.
— Да ни пояздите?!
— Да не сме коне?
— Коне сте.
Блонди бръкна в гащите на Блонд.
— Тука няма нищо!
Брюни бръкна в гащите на Брюн.
— И тук!
— Момчетааааа! С какво ще правите любов, бе! – разсмя се Блонди.
— Това не е наш проблем. – казаха мъжете и опънаха яките си гърбове на пясъка.
После всичко си тръгна, както си трябва. На финала Брюни изкрещя:
— Забравих го!
— Какво забрави?! – попитаха и тримата.
— Предишният! – каза Брюни и се усмихна.
…..
Когато паднаха задръжките и четиримата станаха по двойки, се получи някаква магия. Говореха си много, шегуваха се и се смееха, и им се струваше, че се познават от сто години.
— Предлагам, да не мислим за миналото и бъдещето, и да има само сега. – каза Брюн.
— Ай, колко е хубаво! – зарадва се Блонди.
— След пет или десет години, ще се променим физически и психически, и ще сме съвсем други същества. – каза Блонд.
— Точно затова!
— “Само сега” означава безгрижие. – обади се Брюни.
— Съгласни ли сте?
— Абсолютно!
Времето беше с тях. Десет слънчеви и тихи дни.
Обикаляха навсякъде, прегръщаха се, целуваха се, разказваха си мръсни вицове, плуваха, спяха сладко един до друг, танцуваха, слушаха музика, на плажа захвърлиха дрехите си, защото имаше само сега.
— Странно се чувствам, когато съм гол. – каза Блонд.
— Защо? Срамуваш ли се? – попита Блонди.
— Напротив! Чувствам се свободен, като неандерталец.
— А аз като австралопитечка.
—Австралопитечката е маймуна.
— Да, бе!
— Живеели са и по дърветата. Човекоподобни маймуни.
— Така, като ме гледаш, на какво ти приличам? – изправи се в цял ръст Блонди.
— Седни, че ме възбуждаш!
— Възбуждам ли те?! Нали съм маймуна!
— Ама, ти сама го каза! Аз съм австралопитечка! Само доуточних, какви са австралопитеците. Нищо лично.
— А аз го казах в смисъл, че се чувствам първична.
— Разбрах те още в началото. Но не те харесвам сърдита и ще натисна бутона за сдобряване.
И той натисна зърното на на една от гърдите ѝ.
— Натисна грешния бутон! Сега съм още по – ядосана!
Какво искаш? Да ти превключа лоста за скоростите ли?
Блонд се засмя и я прегърна.
— Ако не бяха тия двамата, щеше да ни е много скучно. – прошепна Брюн в ухото на Брюни.
— И не го правят нарочно.
— Да. Уж се карат, а се забавляват.
— Мога да съм гола, но не пред всички. Тук мога, защото е закътано и съм спокойна. – каза по – силно Брюни.
— Много ясно! Няма да тръгна гола по улиците, колкото и да ви се иска. – изрече Блонди, а Блонд още се смееше и ровеше в пясъка.
…..
Почивката свърши. Четиримата се разделиха и всеки пое по своя си път. Вече имаше вчера, днес и утре. Минаха години.
— Брюни!
“Само трима души на света ми викат така”, помисли си Брюни.
— Брюни!
Обърна се. Нямаше никой.
— Брюни!
Някаква жена подскачаше и ѝ махаше. Тръгна към нея.
— Блонди!
Двете се прегърнаха.
— Не можах да те позная в тия дрехи!
— Е, да. Ти ме помниш предимно гола.
— Как си? – попитаха едновременно и се засмяха.
— Виждаш ли Блонд?
— Всеки ден. Ние се оженихме.
— И ние с Брюн.
— Хаха! Не може да бъде! Помниш ли онова лято?
— Всеки ден ми е пред очите.
— Няма да се повтори никога.
— То е в нас. Бързаш ли?
— Не.
— Искаш ли да пием някъде кафе.
— Може.
…..
— Разказвай! Къде живеете, какво работите?
— Живеем под наем, като раците пустинници. Аз работя в една пицария.
— Какво по – точно?
— Сервитьорка съм.
— Аха! А Блонд?
— Той работи в една фирма.
— Печели ли добре?
— Средно.
— Щастлив ли е с теб?
— Не знам.
— Как така?
— Нямаме деца и страда.
— Защо нямате?
— Причината е в мен.
— Какво казаха лекарите?
— Не мога да задържам. Имам три аборта.
— Как така?
— Не знам.
— Чакай малко! Някой ме търси… Знаеш ли кой е пред мен?
— Кой?
— Блонди.
— Каква блонди?
— Тя е само една.
— Блонди?! Онази?!
— Същата!
— Къде я намери? Дай ми я веднага!
— Давам!
— Как си, бе пич?!
— Хахахаха! Блонди! Къде изчезна?! Радвам се, да те чуя! Как си? Знаеш ли къде е Блонд?
— Знам. У нас.
— Хахаха! Още ли сте гаджета?
— Не сме. Оженихме се.
— Хахаха! Сериозно! Още там на плажа, той си те харесваше.
— Знам.
— Хаха! Знаела! Много искам да се видим пак четиримата!
— И аз!
— Можем да вземем и децата.
— Нямам деца.
— Нямаш деца? Защо така?
— Дефектна съм.
— Хм. Имам приятел в тази област. Голям спец е. Ще ти помогне.
— Едва ли.
— Ще поема всички разходи. Не се притеснявай!
— Не знам, какво да кажа.
— Кажи да!
Блонди погледна въпросително Брюни.
— Кажи да.
— Да. – каза Блонди.
— Чудесно! Като се видим, ще уточним подробностите. Поздрави Блонд! Много искам да се видим!
— И аз. Прегръщам те!
— Запишете си номерата, да не забравите! Твоят е девет нули и една единица, знам! Дай ми Брю! Брю, направо ги покани у нас!
— Добре.
— Много се радвам, че се срещнахте!
— Стана неочаквано.
— Хайде! Ще те чакам!
— Чао!
…..
— Брюн ще ти помогне. Той е милионер.
— Брюн! Милионер! Шегуваш се!
— Не се шегувам.
— Но на плажа с нищо не го показваше!
— Той стана милионер после.
— Не мога да повярвам!
— Но аз не съм с него заради парите му и той го знае.
— Не искам да те стресирам, но всяка жена може да бъде негова! – прошепна Блонди.
Брюни се засмя.
— Той не е такъв. Има си други приоритети.
— Извинявай! А къде живеете?
— Имаме къща в едно село. Ще ни дойдете на гости с Блонд. Много ще се радваме!
— А имаш ли деца?
— Три.
— Три! Щастливка!
— И ти ще имаш.
— Едва ли. Не ти завиждам. Радвам се, че сте добре!
…..
Двете семейства отново бяха заедно. Брюн им намери добра работа, но не при него, защото не искаше да им бъде шеф. Купи им малка къща в съседното село и за да не се чувстват неудобно, се съгласи да му я изплащат на части. Лекарят наистина се оказа спец. Блонди забременя и роди близнаци. Момченце и момиченце. Русички. Блонди и Блонд сияеха. Брюн и Брюни много им се радваха. Защото парите нямаха никакво значение. Важното беше, че и четиримата имаха в сърцата си по едно лято, в което имаше само “сега”.
