Боровинково утро

Летят врабченца и пеперуди…
Колко прекрасен свят!
Плах слънчев лъч
закачливо ме буди,
другите още спят.
За десет минути
в мен живее детето,
после ставам голям.
Бавно, на глътки,
отпивам кафето,
вече съм възрастен, знам.
Но тъй много искам,
пак да се върнат
баба и дядо, мама и татко,
до мен да поседнат,
да ме прегърнат,
да хапнем мекици
с боровинково сладко.