“Не ме питай сега дали съм мислил за теб. Ако мисълта ми можеше да стане конец, щеше да омотае цялото земно кълбо.”
Менелаос Лундемис, “Черешите ще цъфнат и тази година”
Омотах Земята със пламък,
от словата на приказка чудна.
От копнеж измислих си замък
и те чакам, чакам те будна…
Там се стига през пъстри поляни.
За любов самодиви там пеят.
Ще подмамват с билки набрани…
Да те омаят дали ще успеят..?!
Аз конец огнен опънах
цял ден с мисли за теб
и света с него обгърнах—
тънък, невидим, вълшебен,
ти по него ела! И иглика носи ми!
Чакам те точно в днешния ден.
Само мъничко стръкче иглика,
откъснато с обич за мен.
бел. на автора Според народните вярвания игликата пази от лоши очи и магии. А според символиката на цветята , да подариш иглика означава „Не мога да живея без теб”
