Мокро небе

Разочароваха се птиците.
Накацаха посърнали по жиците.
Небето им не ги обичаше.
Валеше дъжд, по тях се стичаше.
Стояха си. Не можеха да плачат.
Унили дните им се влачат.
Не могат да летят в небе безлично.
Обичат ли те, всичко е различно.

….и прибирам лятото в джоба си

35195791_1672044982911254_8409855220393181184_n.jpg

….и прибирам лятото в джоба си
да го пазя, все едно е в утроба
да се топлим през зимния студ,
с летния спомен отлежал,
като гъст, ароматен силен Мавруд…

Сияй

866782

Времето с теб
няма цена.
Ти си една
ужасна жена.
Нищо не правиш,
така си стоиш.
Дори не говориш,
само блестиш.
Умееш да казваш
“обичам” без глас.
А блясъкът виждам,
единствено аз.

Ще те откъсна

76c3f3b222d701e7b249d6410167bd62

Ти като роза се разлисти,
усещам нежен аромат,
но ми минават мръсни мисли,
ще те откъсна, сладък цвят.
Във ваза няма да те слагам,
не си родена за това.
Да бъдеш дива ти приляга,
на шипка ще те присадя.

Обратния път

Не знаех, че живея в Рая.
Когато го напуснах, го разбрах.
Пред портите му съкрушен ридая,
познах предателство и грях.
Но аз не бягах, просто крачех,
да видя исках шарен свят.
Не се усмихвах, нито плачех,
не знаех, че до Рая има Ад.

Вратите са затворени
и няма път обратно.
Навсякъде е тишина.
Откъснах си кокиче блатно.
За да се завърна, трябва да умра.

Петелът трети път изкукурига

rooster1_1024.jpg

Сънувам ли? Навярно те сънувам…
Щом спра, дали земята ще изстине?
Ще спра ли песента на птичките да чувам?
Дали ще имам нещо важно и значимо?
Знам – на масата ще има празни чаши,
да ми напомнят, че сънят е минал.
Душите ни ще са с една идея по-богати,
за туй, че всеки споделил е себе си и глътка вино
със другия… А после разминаване.
Изглежда, че Съдбата казва: “Стига!”
Във въздуха остана: “Благодаря, че се познавахме…”
…сънувам ли? Сънувах ! Петелът трети път изкукурига!

Необяснимо

Защо така е хубаво?
Случайни са ни срещите.
Дори не сме и влюбени,
но знаем, че горещи сме.
Дори не се привличаме,
но се усещат тръпките.
С привидно безразличие,
към теб все бягат стъпките.

Там, в синьото

Белият лист се превърна в хвърчило,
за думи красиви така закопня,
хукна да търси небесно мастило,
нежен и чист, далеч  отлетя.

Слънцето алено му сложи целувка,
топлият дъжд му капна сълза,
облаче тъжно добави милувка,
вятърът палав му вдъхна мечта.

Ако видиш бяло послание,
слънчево, вятърно, малко дъждовно,
облачно, галено, с плахо желание,
знай, че е моето листче любовно.