Усмихва се на всички птици,
събира в шепите трошици,
тя иска всички да нахрани,
дори проскубаните врани.
На облачета бели плува,
искрите слънчеви целува,
в дъжда се къпе чисто гола,
а нощем свири на виола.
С очи красиви и лъчисти,
поглежда ме и нещо мисли,
Надничам в тях. О, аз съм там!
Обича ме. Сега го знам.
Недей разплаква мъжките очи,
не си играй на обич всеки ден.
Когато мъж е тъжен и мълчи,
не влизай в храма му свещен.
В олтара му припламва светлина,
изгарят спомени, мечти…
Дори, да си любимата жена,
в душата му не влизай ти,
защото иска да остане сам,
когато много го боли.
Постой отвън. Не влизай там.
Той, може би… ще ти прости.
Недей се влюбва в музикант,
той с лекота ще те отсвири.
Бохем изглежда и галант,
но ще те забрави след две бири.
Недей се влюбва и в поет,
той само в стихове живее,
Ще те заключва в своя ред,
наяве няма да посмее
Художник, също не любѝ,
душата му е мека четка.
Той лесно ще те замени
с безгрижна някоя брюнетка.
В тенекеджия се влюбѝ.
Разбий сърцето му кораво.
Сред ламарини и тръби,
ще те изчука много здраво!
