Офис

С колегата ми сме влюбени в една и съща жена. Колежка. Това, както и да е, но тя е омъжена за един наш колега. Най-ужасното е, обаче, че всички работим в общ офис. По-точно, офисче. Нагъчкани сме на около метър един от друг. Конкуренцията е невероятна. Колегата ми непрекъснато я ухажва. Аз се дразня и гледам да го надцакам. Мъжът ѝ ни каза, че няма нищо против ухажването, така сме го облекчавали, но не трябвало да стигаме до крайности. Крайностите били опипване и секс. Това, няма да го направим, неудобно е, колеги са ни и двамата, но тя е толкова елегантна, естествена, ухае омайващо, излъчва сексапил и женственост… Не го прави нарочно, в това е клопката, но красивото ѝ тяло си личи и под най-скапаните дрехи. Питахме ги, по колко пъти на ден го правят, колкото си искат, казаха, нямали план. На мен и Тишо само ни текат лигите, направо им се възхищаваме, защото са отворено, нестандартно и демократично семейство, защото жененият българин обикновено гледа като бик и си пази половинката, а жените се затварят в себе си и демонстрират вярност. При тях няма нищо такова. Отворени са към света и излъчват щастие. Казват, че се обичат, вярваме им, то си им личи. Работата ни минава в шеги и ни върви. Румен, мъжът ѝ, ни разказа за най-големия си гаф. Те живеят заедно с тъщата. Румен си лежал на дивана в хола, когато външната врата се треснала.
– Лилииии, хайде да сееее… ! Майка ти излезееее! – провикнал се той.
Вратата на хола се отворила и се показало ухиленото лице на тъщата.
Румен умрял от срам.
– Защо не опъна тъщата, бе тъпчо?! – бъзика го Тишо.
– Щеше да те обикне за цял живот! – добавям аз.
– Две жени ще ми дойдат в повече. Освен това, тъщата е ужасна. Не си затваря устата за секунда.
– Трябваше да ме извикаш. Знам, как се затваря женска уста. – обяснява се Тишо.
– И аз знам, но това е за кратко. – отвръща Румен. – Странното е, че са една кръв, майка и дъщеря са, а са толкова различни, тъщата не ми действа, а по Лилето съм луд.
– Една кръв са, но са различни хора. – Дали след години, Лилето няма да заприлича на майка си? – мъдрувам.
– Възможно е. Божа работа. Да я обича, докато още е готина. – казва Тишо.
– Винаги ще я обичам. – отвръща Румен
Разговорът приключва, а ние с Тишо тъжно въздъхваме.
А Лилето ни разказа, как веднъж много ѝ се пишкало, дамската тоалетна била заета и влязла в мъжката. Когато излязла, пред нейната кабинка имало опашка, въпреки че другите били свободни. Работата била в това, че под вратата се виждали обувки с токчета и свалени бикини.
– Тоалетната е мъжка. – казал ухилен мъжага.
– Аз съм мъж. – отвърнала Лили.
И после се смяла с глас, на замръзналите им усмивки.
– Хахахаха! Лили е мъж! – започнах да се кодоша.
– Да не сте Румянка и Лилян?! – подхвана ги Тишо.
Двамата се ухилиха и ни разказаха, как на един осми март, изживели най-невероятния си оргазъм. Родителите на Лили отишли на село и апартаментът им бил свободен. Лили и Румен веднага се възползвали, нетърпеливо се метнали голички в кревата и започнали да се радват на живота. Но на вратата се звъннало. Румен помислил, че си идват техните и се облякъл с бясна скорост. Била съседката. Започнали отново. Пак се звъннало. Румен се облякъл. Другата съседка. Започнали отново. Звъннало се. Румен се облякъл. Първата съседка. Започнали отново. Пак се звъннало. И така, цели четиринадесет пъти. Звънят най-различни хора. Румен станал цар на бързото обличане. Дънки и тениска, точно за три секунди. Накрая избеснял и изкъртил звънеца. И тогава се получил онзи невероятен екстаз.
Много сладко семейство. Шегувахме се на тема секс и какво ли още не, това ни разтоварваше, защото ежедневието ни беше напрегнато, гонехме оборот и план.
Но се случи нещо много гадно. Симпатягите ни напуснаха. Намериха си добре платена работа. Шефът назначи две джофри, абсолютни темерутки. Не общуваме с тях. Тягостно е в офиса, работата не върви, времето не минава… Почти не говорим.
Ей, вие двамата! Щастието е заразно. Върнете се! Веднага!

Единствени

Това съм.
Нямам дубликат.
Създаден съм без име.
Един единствен
в този свят.
Ти само знаеш, че ме има.
Съдба не е, не е и знак.
Случайно ме намери.
И няма да се срещнем пак,
оставаме във вчера.
Повтаря всеки, в звезден час,
“Обичам те, любима!”,
но няма да го кажа аз,
любов неповторима.

Лош ден

Перото ми съска, тежи седем тона.
Вятърът злобно ми спука балона.
Лапнах цигарата съвсем наобратно.
Птиците пеят така неприятно.
Заби ми се трън в задните части.
Намразих всякакви торти и пасти.
Спънах се с ляв крак, после и с десен.
Много завои, пътят е тесен.
Лимонът е сладък, медът ми е кисел.
Животът е глупав, лишен е от смисъл.
Крив е светът, нещо му стана.
Навярно, защото те няма.

Това е…

Когато си,
с когото искаш да си,
все тая е, какъв е декорът,
не виждаш пейзажи и хора,
стаената болка умира,
времето шантаво спира,
думите стават излишни,
късаш с любови предишни,
сърцето ти – птица, ще хвръкне,
денят не успява да мръкне,
върти се в теб песен любима…
Любов е това. И я има.

Озарение

С усмивка отвори прозореца
и в светлина се превърна.
Невярващ протегнах ръцете си,
но светлото, как да прегърна?
Сияеше всичко из стаята,
стените, всички предмети…
Случайно погледнах и в себе си.
Открих, че душата ми свети.

Присъствие

Ти вярваш, че красивото е Там.
Аз мисля, че красивото е тук.
И кой е прав от двама ни, не знам.
Навярно, твоят свят е друг.
Но слънцето в очите ти блести.
Красивото е там, където си и ти.

Малка русалка

Когато бяхме на плажа,
поиска гърба да ѝ мажа,
но спънах се в пясъчна дюна
и тя почти ме целуна.
В цял ръст успя да ме види
и после събирахме миди,
бе шеметно топла водата
и тя си намокри краката.
Бе сладка като русалка,
но каза, че още е малка
и чак след седем години
ще се превърне в богиня.
Добре, но кой ще я чака,
изпускам завинаги влака.
Небето над мен се намръщи.
Самотен си тръгнах за вкъщи.