Тя иска

21084fe6ea3330a65f25d62f302dfc45.jpg

Тя иска куфар с пеперуди.
Отивам днес да ги ловя.
Жените вече, май са луди.
Обичам я, не мога да заспя.
Надявам се, поне една да хвана,
прекрасна, с трепкащи крила.
Усмивка да получа, във замяна
и да намеря любовта.

Най-добър приятел на човека

a1dgtrwqetkl31awvhaq.png

Бил “приятел на човека”
и ужасно ме обичал?
Но кажете ми другари –
на какво това прилича?

– Остави ме! Още спя!
И в леглото е уютно! –
казвам аз, но влажен нос,
по ръката ме побутва.

Хокам го, а той ме гледа,
с влажен поглед и печално,
докато не го погаля.
А мен ми става жално.

Първо иска аз да стана.
И ме лае упорито.
А когато го нахраня –
да играем на открито.

Хайде, ставам…
Той съня ми отлетя.
Ала запомнете!
У дома – приятел-куче,
хич не е шега.

Лудият вятър

Влюбен вятър

За миг ме докосна,
а после избяга.
Да бъде възвишен,
така му приляга.
Тревите са струни,
цветята-клавиши,
най-влюбени думи
с бели облаци пише.
Едва ги прочетох
и той ги издуха.
Чудните трели
само птиците чуха.

Окриление

пр1

Прошепна ми, че ме обичаш.
Спокоен съм. Сега го знам.
Задъхана в съня ми тичаш.
Красиво е. Сам няма да съм там.
А някой ден, ще дойдеш и наяве.
Не си мисли, че ще ти простя.
Прегърна ли те, ще си моя
и цял живот, в небето ще летя.

Послание

.jpg

Перо едно
намерих в утрин сива.
Бе в цвят бордо,
изгубено от птица дива.
Късмет голям!
Изгаря, като жар, ръката.
Ще ти го дам.
Послание от свободата.
За да летиш,
безгрижна и красива,
от мен далеч,
самотна, но щастлива.

Като…

Euterpe.jpg

Тя понякога идва.
Като капка роса
в чашка малка на цвете.

Като морска вълна,
галеща бреговете.

Най- изкусно мильо
от ръцете на баба.

Бебешко плетиво.
Празнична изненада.

Като бяла магия.
Като жива вода.

Като огън. Стихия.
Във полето бразда.

Като патина,
върху красив ювелир.

Като спомени ревностно
пазени от сувенир.

Като стара икона.
Като кръст от сребро.

Ренесанска мадона
и полубожество…

Тя е Муза. И умее
да диктува слова.

Беше тук…туй успях да запиша.
А тя… отлетя.