Муза

Утро сънено и сгушена съм в теб
Мъркам като котка, не говоря.
Всичко е прекрасно и ми е наред.
Благодаря и тихичко се моля
и в ума си със Любов редя –
мислите във шарена мозайка,
във която пресъздавам си Света,
в който ти за мен и аз за теб съм раждана.

Светът е красив. Нежен си. Нежна съм.

Всяка ласка е сноп светлина.

Обикновеното в дните ни – необикновено е,

щом гори в нас Любовта!

 

И искам да знаеш, и искам да знам,

че  можем да стоплим  и  най- студения студ.

И вярваш, и вярвам (съмненията ще зачертаем)

че утре отново от Любов ще съм луда и ти ще си луд.

 

Щастлив си! Щастлива съм! Живееш! Живея!

И оцветяваме и най-сивия ден!

Усмивки през сълзи?  Умееш. Умея.

И смисъл на всичко да даваме – край тебе, край мен.

Шевица от Ловешко,  символика – за късмет и против зли очи, ръчно бродирана.

Есента писма ми пише.

Влиза през комина.

Да ми каже иска,

че октомври

вече щял да си замине.

 

Шипката ме бодна.

Капка  на земята капна.

Подписа си сложи и напомни,

че за чай е  време

и мармалад да хапна.

 

Котаракът мърка

сънено до печката.

Свраки две

клюкарстват шумно,

в двора на съседката.

 

Вятър духна.

Онемяха птиците.

Затанцуваха листата.

Шал е време да плета

и вълнени терлици.