Блондинка и Брюнетка случайно седнаха една до друга на бара. Блондинката си поръча водка, а Брюнетката уиски.
— Заради мъж ли пиеш? – попита Брюнетката.
— Че за какво друго? – отвърна Блондинката.
— А аз пия, заради жена.
— Обратна ли си?
— Не, но една ми отмъкна гаджето.
— Не го мисли! Значи не те заслужава.
— Но се чувствам самотна. Мислех, че се разбирахме.
— Не страдай. Пълно е с мъже.
— Те мислят само за секс.
— Естествено! За какво друго да мислят?
— На мен ми е странно това, че с един мъж можеш да си говориш за най отвлечени неща, например, как се отглежда зелето, но във всичко прозира една постоянна задна мисъл.
— В какъв смисъл задна?
— Скрита.
— Аха! И каква е тя?
— Искам, да те чукам.
— Много точно наблюдение! Но жените искат да ги чукат.
— Но не е само това. Жените искат и емоционален комфорт, и финансова стабилност. Кой мъж мисли за това?
— Никой.
………
Блондин и Брюнет седнаха един до друг на бара. Блондинът си поръча уиски, а Брюнетът водка.
— Заради жена ли пиеш?
— Че заради какво друго?
— Заряза ли те?
— Да. Заради друга. Оказа се лесбийка.
— Нищо не може да се направи.
— А си мислех, че се разбираме.
— И аз така си мислех.
— И какво стана?
— Несходство на характерите.
— Нищо не може да се направи.
— Жените си мислят, че мислим само за секс.
— Така е. Такава ни е природата.
— Но освен това искаме домашен уют и достатъчно лично пространство.
— Това те не го проумяват. Искат всеки ден да им се казва “Обичам те”.
— Лигаво е.
— Много!
……
До Блондинката седна един Брюнет.
— Заради мъж ли пиеш? – попита Брюнетът.
— Че за какво друго? – отвърна Блондинката. – А ти?
— Заради жена.
— А аз си помислих, заради мъж.
— На обратен ли ти приличам?
— Не, но сега е модерно. Демонстрират си връзките. Заряза ли те?
— Да. Заради жена.
— Заради жена?!
— Оказа се лесбийка.
— Нищо не може да се направи.
— Имаш хубави очи.
— Ама, много е банално! Толкова банално, че чак не ти вярвам!
— Сгреших ли?
— Измисли нещо друго.
— Мъжете се гипсират пред хубави жени и не знаят какво да кажат.
— Това беше добро.
— И теб те зарязаха, значи.
— Мъже много.
— И всички мислят за секс.
— Странно е, да го чуя от мъж.
— Знам какво си мислите.
— Какво си мислим?
— Същото като нас. Но искате да е романтично и не толкова грубо.
— Почти позна.
— И да ви казваме всеки ден “Обичам те”.
— Всеки ден не, но през ден може.
— Ужас!
— Какво му е ужасното? Ще ви се изкривят устите ли?
— Досадно е.
— Но жените имат нужда от това, разбираш ли? Заради собственото си успокоение.
— Но това се изтърква от повтаряне и си губи смисъла.
— Може да си губи смисъла, може и лъжа да е, но имаме нужда от това. Такава ни е природата.
— Всички жени са еднакви.
— Мъжете също.
……
До Брюнетката седна един Блондин.
— Зарязаха ли те? – попита той.
— Има ли значение?
— Как се казваш?
— Има ли значение?
— Добре. Млъквам.
— Говори си. Не ми пречиш.
— И мен ме зарязаха.
— Трябва да попитам защо ли?
— Не. Няма значение.
— Влюбването по принцип е кратко. Минава ти. Тогава виждаш недостатъците в другия и започваш да се дразниш. И той открива твоите.
— Така е. Целта е създаването на потомство и отглеждането му. Природата в началото ни заслепява, за да можем да се размножим.
— Истина е, но звучи гадничко.
— Защо?
— Защото изживяваш коктейл от емоции. И ти е хубаво.
— Биохимия. Хормони.
— Не е толкова елементарно. Привързваш се. Преоткриваш се. Душата ти лети. Разкриваш се. Вярваш на другия. Чувстваш се щастлив.
— Но един ден всичко свършва. И се разделяте.
— Може би има вечна любов.
— Вярваш ли?
— Не, но ми се иска.
— Имаш хубава усмивка.
— Измисли нещо друго.
— И си умна.
— О! Това е голям комплимент за една жена! Но, значи съм грозна.
— Откъде го измисли?! Не съм казвал такова нещо!
— Подразбира се.
— Жените винаги ни вкарват мисли, които не мислим.
— Вие не мислите.
— Шегуваш се, нали?
— Да. Наздраве!
— Наздраве.
…..
— Искаш ли утре да се видим пак? На плажа. – попита Брюнетът.
— Може. – отвърна Блондинката. — Но искам да поканим и ония двамата.
— Кои?
— Онези! Ей, как се казваш? – извика Блондинката на Брюнетката.
— В момента не знам. – засмя се Брюнетката.
— Искаш ли да се видим утре на плажа? Заедно с кавалерът ти? Ще бъдем щура компания!
— Искаш ли? – попита Блондинът.
— Може! – извика Брюнетката и така отговори и на двамата.
…
— Тук сме!
— Видяхме ви!
— Лягайте до нас!
— С удоволствие.
— Как сте?
— Добре. А вие?
— И ние. Заедно ли спахте?
— Още не. – засмя се Брюнетката. – А вие?
— Ние не бързаме.
— Правилно.
— Тук ли ще се пържим цял ден? – попита Брюнетът.
— Тук. Къде другаде?
— Знам едно местенце.
— Далече ли е?
— Наблизо. Зад едни скали. Но трябва да минем през малка дълбочина. Ще се наложи да качим дамите на раменете си. Те ще държат багажа ни, за да не се намокри.
— Знаех си. Без еротика няма да мине! – каза Брюнетката.
— Страхотно! – каза Блондинката. – отдавна не съм яздила мъж.
Всички се засмяха и тръгнаха.
…..
— Ах, какво местенце! Точно за четирима!
— И пясъкът е много хубав!
— Когато го открих си представих, че съм тук с някаква прекрасна жена.
— Сега си тук с две жени. Не толкова прекрасни, но все пак жени.
— Които си просят комплименти…
— Комплименти?! Знаем си какво представляваме. Не си въобразяваме нищо.
— Симпатични сте.
— Ах!
— Когато кажеш на жена, че симпатична, знаеш ли какво става?
— Не.
— Това поражда в главата ѝ хиляди мисли. “Значи, не съм много красива, все пак! Тоя ще иска нещо. Сваля ме. Подиграва ми се! Мисли си, че съм лесна. Какво да му отговоря? Поредният досадник. И още много други.
— Защо говориш от името на жените?
— Познавам ги.
— Колко жени познаваш?
— Няма значение.
— Междуполовата война е глупаво нещо. Всички знаем, че едни без други не можем. Предлагам, да не се караме.
— Ние не се караме. Говорим си.
— Местенцето е страхотно! Нека да изкараме едно незабравимо лято. Да оставим миналото, поне за десетина дни и все едно да започнем от нулата.
— Добра идея.
— Аз съм съгласна.
— И аз.
— Да се порадваме на пясъка, водата, скалите, слънцето и вятъра…
— Присъствието на хора също е ценно, защото тук иначе е пусто.
— Да. Хубаво е, да не си сам. Хубаво е, че сме заедно. Точно тук.
— Наистина е хубаво. Благодарим ти, че ни доведе.
— Няма защо. Но не си представях, че ще бъда тук с компания.
— Две жени и двама мъже. Няма нищо случайно.
— Ти коя си избираш?
— Хайде, започнаха да ни разпределят!
— Няма такова нещо!
— Хайде и аз да попитам! Ти, кого си избираш?
— Да избирам за какво? За секс ли? Още не се познаваме.
— Точно.
— Момичета! Пошегувах се!
— Недей! Жените не разбират от майтап.
— Стоп! Стоп!Стоп! Нали казахме, че няма да се караме.
— Не се караме. Говорим си.
…..
— Когато бях малко момче, си мечтаех за подобно местенце, което да си е само мое.
— Сбъднала ти се е мечтата. Но не е само твое.
— Нека да е наше. Така е още по – хубаво.
— След като ме зарязаха, ми се прииска да съм сам. Дори започна да ми харесва. Не се съобразяваш с никого.
— Всичките сме “зарязани”. Усещате ли го?
— Усещаме го. И си мислим, че е несправедливо.
— Зависи. Може и аз да имам вина. Но не знам къде сбърках.
— Защо трябва, да си сбъркал?! Идва момент, в който разбираш, че не си пасвате. Аз не се сърдя. Но не трябваше да става по такъв начин.
— Какъв?
— Изведнъж.
— Дългите обяснения също са болезнени. Най – много боли, че се чувстваш предадена. Вярвала си на този човек, давала си всичко от себе си и изведнъж – чао! Не си пасваме!
— Всичко е въпрос на случайност. Просто не си попаднала на точния човек.
— А, кой е точният човек?! Да не му го пише на челото?
— На моето пише. Ето!
— Нищо не пише. Чисто е като тоалетна хартия.
— Пише! Не виждаш ли?
— Какво пише?
— Пише “Аз съм твоят човек.”
— Това беше готино! Ако бяхме с надписи по челата, щеше да е добре. На моето щеше да пише “Аз не съм твоят човек”
— А на моето “Елате утре”.
— На моето “Свободна съм”.
— Ти да не си таксѝ?!
— Таксѝ съм. С газова уредба.
— Представяте ли си, ако бяхме с екранчета на челата ни и се появяваха някакви надписи: “Не ме търси”, “Мисля”, “Харесваш ми”, “Много ми харесваш”. Това щеше да ни спести много нерви и недоразумения.
— Да, бе! Звучи ми като “Човекът с табелата”.
— По – интересно щеше да е, ако можехме да си четем мислите.
— Щеше да е ужасно!
— Защо?
— Защото преставаш да бъдеш личност.
— Не е това. Тя се притеснява, че ще ѝ прочетат мръсните мисли.
— И това също.
— И сега щях да разбера, какво си мисли за мен.
— Нищо не си мисля.
— Излъга.
— Лъжите са необходимост.
— Сигурно. Нали заради тях си патим.
— Аз предлагам, вместо екранчета, да имаме някакви светлинки. Червена – не те харесвам. Зелена – неутрална съм. Синя – харесвам те.
— Страхотно. Човекът светофар!
— И къде ще са ни светлинките? На челата ли?
— На задниците. Къде другаде?
— Искаш да кажеш на дупенцата. Моето свети ли?
— Не, но е много съблазнително.
— Ехо! Навлизаме в опасни води!
— Защо? Да не сме кораби? Говорим си.
…..
—А ти как откри миниатюрното плажче?
— Случайно. Обичам да се гмуркам. Обичам да плувам бавно, бавно и да разглеждам подводния свят. Един ден спрях тук, да си отдъхна. И ми хареса.
— Как не са го открили и другите?!
— Не знам. Не искат да се мокрят вероятно.
— Тук може да се дойде и с лодка.
— Онези с лодките ходят на много по – екзотични места.
— На мен ми харесва. – каза Брюнетката.
— И на мен! – каза Блондинката.
— Щом на жените им харесва, значи всичко е наред. – каза Блондинът. — Но още не си знаем имената.
— Да! Съвсем забравихме! Аз се казвам…
— Стоп! – извика Брюнетът. — Да не си ги казваме!
— Защо?
— Нека има тайнственост. Ти ще си Блонди, ти ще си Брюни,ти ще си Блонд, а аз ще съм Брюн.
Всички се засмяха.
— Блонд звучи като Бонд.
— Брюни звучи като дюни.
— Ех! Блонди е банално! А Брюн ми звучи като немска дума.
— Почти позна! Немска или френска, означава чернокос.
— Точно такъв си Брюн! Нарочно избра за себе си най – готиното име. Блонди е много скучно.
— Не е важно името, а съдържанието! – каза Брюн.
— И какво е съдържанието?
— Прекрасно! – каза Брюн и я целуна по бузката.
— Опс! Първата целувка! – засмя се Брюни.
— Втората! Той и вчера ме целуна.
— И по какъв повод?
— Не помня. Но ме целува, сякаш съм му сестра.
— Целуването трябва да става постепенно. – каза Блонд.
— Кой го измисли?
— Аз.
— И защо мислиш така? – попита Брюни.
— Заради удоволствието от очакването. – отвърна Блонд.
…..
— Иска ми се, цял живот да се излежавам на този плаж, но във вашата компания. – каза Брюн.
— Колко мило! – отвърна Блонди. — А кой ще ти слугува?
— Да ми слугува?! В какъв смисъл?
— Да ти носи храна и да ти пере гащите.
— Защо го прие буквално? Казах го в смисъл, че ми е приятно с вас и ми е хубаво тук.
— Жените приемат всичко буквално. Особено русите. Дори и шегите, и вицовете.
— Ехо! И ти си рус!
— Но не съм жена.
— Не се знае.
— Знае се. Имам широки рамене и тясно дупе.
— Това не е гаранция. В какъв смисъл имаш тясно дупе?
— В обикновен. Казах тясно дупе, а не тесен анус.
— Значи анусът ти е широк.
— Искаш да си сваля гащите ли?
— В момента не.
— Видя ли? – обади се Брюн. – Не си уцелил момента!
— Да, за всяко нещо си има място и време.
— И това го определят жените.
— Точно така.
— А мъжете стоят и чакат.
— Да.
— Странна логика. Мислех, че има някакво равноправие.
— Това го има само в книгите.
— Не е ли сладка, когато се заяжда? – попита Брюн.
— Сладка е, защото го казва с усмивка. А цялото ѝ същество крещи ” Целуни мееее!”
— Целуни я!
— Целувай си я ти. Не е мой тип.
— Браво! Това е обида! Не ставам за нищо ли?
— Не казах това. Нищо лично. Но си падам по Брюни, която мълчи.
— Ха! – каза Брюни.
— Защо мълчиш?
— Слушам ви простотиите.
— Не са простотии. Така се опознаваме.
— Разбра лиии? Те така ни опознавалиии! — развика се Блонди.
После, незнайно защо и четримата започнаха да се смеят.
…..
— Преди години се увличах по йога. Правех разни азани, но ми стана скучно. Най – ми харесваше себеотпускането. Правех го по цял ден. — каза Блонд.
— Е, да! Предполагам, че си спал по цял ден. – уточни Брюн.
— Точно така! Но нощите бяха мои.
— Гледал си порно ли? – попита Блонди.
— Не. Свирех на китара и пишех стихове.
— Писал си стихове! – изненада се Блонди. — И защо?
— Бях влюбен в едно момиче.
— За първи път срещам романтичен мъж! — изписка Блонди.
— И какво стана с момичето! – попита Брюни.
— Нищо. Омъжи се за друг.
— Изпуснал си я, значи!
— Още учех и нямах никакво намерение да се женя.
— Такива са мъжете. – каза Блонди. — Не искат да се женят.
— Не бях готов. Бях гол като пушка. Нямах професия, жилище, кола. Живеех при родителите си. От тогава не ми върви с жените.
— Защо не ти върви с жените? Да не ти е малък? – попита Блонди.
Брюни се разсмя.
Блонд грабна Блонди през кръста, метна я на рамото си и я хвърли в морето.
— Ауууу! Колко е силен! – викаше тя от водата.
— Търсеше си го. – каза Брюн на Брюни.
— Не виждаш ли, че и двамата са руси?!
— Сега го забелязах! – отвърна Брюн и двамата се засмяха.
…..
— Водата е страхотна! – каза Блонди. — Искате ли да поплуваме?
— В една вода с теб?! Никога! – каза Блонд.
— Шегувам се, миличък! Такава съм. Обиди ли се? – прегърна го тя.
— Студена си.
— Как ще съм студена?
— Студена си, защото си мокра, а мен ме е нагряло слънцето.
— Уф! Изплаши ме! Обиди ли се? Обидих те на достойнство, а мъжете са много чувствителни на тази тема.
— Няма за какво да се обиждам. Доказателството е в гащите ми.
— А не искаш ли да си намокриш доказателството?
— В какъв смисъл?
— В обикновен. Да поплуваме в морето.
— Добре.
…..
— Тия двамата са големи шемети! – каза Брюни.
— Да. Харесвам ги. – отвърна Брюн.
— Тя каза, че си я целунал.
— Да. По бузката. Но не помня защо.
— Не ти държа сметка, но това е опасно.
— Защо?
— Всичко като че ли става по някаква схема… Отначало мъжът и жената много се харесват, възторг, опиянение… После…
— После, какво?
— Това преминава, появява се отчуждение, дори и омраза.
— Хората са различни. Не може да се обобщава. Има и щастливи двойки.
— Има, но са рядкост.
— Страдаш за предишния ли?
— Не знам. Мислех, че се обичаме.
— Забрави го. Приеми го, като някакъв тест.
— Лесно е да се каже.
— Не тъгувай. – прегърна я Брюн. — Ела, да поплуваме!
……
Четиримата поплуваха в топлите, тюркоазени води. Морето беше спокойно и малките му вълнички се усещаха като нежно погалване по тялото. Брюн и Блонд се гмурнаха няколко пъти.
— Разглеждате ни как изглеждаме отдолу ли? – попита Блонди.
Брюн и Блонд щяха да се удавят от смях.
— В морето има по – интересни неща от вас. – каза Брюн.
— Как можа да го кажеш! Ние не сме НЕЩА!
— Грешка на езика! Исках да кажа същества.
— В морето няма по – интересни същества от нас!
Тук Блонд и Брюн щяха да се удавят за втори път.
— Така е. Ти си най – интересното същество в морето. – каза Блонд.
— А аз? – обади се Брюни.
— И ти си като нея!
— Благодаря!
— Елате на брега, да ви покажем нещо.
Мъжете изкопаха малка дупка в пясъка и я напълниха с морска вода. Сложиха нещо вътре. Жените се доближиха и с любопитсво погледнаха.
— Паяциииии! – изкрещя Блонди.
— Глупости! Това са рачета пустинници. Много са симпатични! Не мърдайте и ще се покажат.
Всички гледаха в дупката. Рачетата едно по едно започнаха да се показват и да пълзят по дъното.
— Много са сладки! Имат красиви очички. – хареса ги Брюни.
— А защо са пустинници? Нали живеят в морето? – попита Блонди.
— Защото си нямат собствен дом. Живеят временно в празни черупки от охлювчета. Когато им отеснеят, се преместват в други, по – широки.
— Би трябвало да се казват раци бездомници.
— Може би.
— Значи и аз съм Блонди Пустинничката?!
— Защо така реши?
— Защото живея под наем.
Нямаше начин, да не се засмеят всички.
— Когато някое раче си намери новия дом, сигнализира на останалите. Те се нареждат до него и всяко от тях се премества в по – голяма и удобна, следваща черупка.
— Хитро! Не са егоисти.
— Не са. Въпреки името си са социални и си общуват. Без черупките си са абсолютно беззащитни, с малки, меки коремчета.
— Откъде знаеш всичко това?
— От книгите и интернета. Любопитен съм и ми е интересно.
— С какво да ги нахраня? – попита Блонди.
— С нищо.
— Защо? Не ми е хубава храната ли?
— Те сами си намират. След малко ще ги върнем в морето.
— Нека да ги погледам още малко. – помоли Брюни.
Четиримата замълчаха и се вгледаха в рачетата.
…..
Днес жените ги нямаше. Мъжете ги търсиха на големия плаж, на малкото плажче, в бара, после пак минаха по същия маршрут, но от тях нямаше и следа.
— Да ти кажа честно, без тях е ми е скучно. Липсват ми писъците на Блонди. – каза Блонд.
— И на мен. Брюни също ми липсва, въпреки че все мълчи. Но тя страда за предишния. – каза Брюн.
— Само дано не им се е случило нещо лошо.
— Не ми се ходи на плажа. Да ударим по едно в бара.
— Добре.
Двамата отидоха в бара и… там седяха Блонди и Брюни.
— Какво правите тук?! Скъсахме се да ви търсим!
— Нищо. Почиваме си.
— Почивали си! Защо не се обадихте? Изкарахме си акъла!
— Не ви знаем телефоните.
Мъжете се спогледаха.
— Забравихме да си ги разменим! Казвайте си вашите!
— Не си ги казваме.
— Защо? Сърдити ли сте?
— Обидихме ли ви?
— Не. Но ако почерпите, може и да ни се размекнат сърцата.
— Какво ще пиете?
— По едно коктейлче.
— Барман! По едно коктейлче за дамите, моля!
— Ходихме на големия плаж, после на малкия, после тук, пак повторихме, никакви ви нямаше. Притеснихме се!
— Добре сме. Почиваме си.
— Почивате си! От какво си почивате?
— От вас.
— От нас?! Брюн, хайде да си тръгваме!
— Стойте, стойте! Много сте сръдливи! Истината е, че Блонди се успа. Отидох да я будя, тя не искаше да става, легнах да подремна и аз, и се успахме. Няма драма.
— Това истина ли е?
— Кълна се!
— Казвайте си телефоните!
— Моят е девет нули и една единица накрая. – каза Блонди.
— Моят е обратен на нейния. – каза Брюни и двете се засмяха.
— Ей, момиченца! Не си играйте с нас!
— Това е женски хумор, разбираш ли? Те се шегуват.
— Не разбирам. Ядосвам се.
— Не се ядосвай! Наистина се шегуваме. Ако искате ще пропуснем плажа и ще се поразходим. Съгласни ли сте?
Мъжете мълчаха.
— Видя ли? А казваше, че мъжете не били сръдливи. – каза Блонди на Брюни.
…..
Пак бяха на малкото плажче.
Жените лежаха по корем и правеха тен, а мъжете седяха до тях и ги разглеждаха.
— Виж, какви красиви извивки имат. Особено е привлекателна линията, която минава от торса, покрай талийката и отива към бедрата. – каза Брюн.
— От врата към дупенцето, по гръбнака, няма линия, но също ти се иска, да я нарисуваш с пръст. – каза Блонд и прекара пръст по гръбнака на Блонди.
— Настръхнах! – каза Блонди.
— Същото направи и Брюн на Брюни.
— Ей! Ние сме живи! – обади се Брюни.
— Не се притеснявайте! Почивайте си. Ние си говорим по мъжки.
— Също им харесва, да им правиш кръгчета зад врата и зад ушичките.
— Тук ли?
— Да.
— Но това е добре, да се прави с език.
— Много са солени, а и има и пясък.
— Да. Пясъкът между зъбите много скърца. Добре си е и с ръце. А виж им дупенцата с тези хълмчета. Колко са сладки!
— Пружинират!
— И ти се иска да ги шляпнеш.
— Така ли?
— Да.
— А представяш ли си плоските им коремчета? Как пулсират?
— Нямаме достъп до тях.
— Нищо. Ще ги разгледаме утре.
— Момченца! Играете ли си с нас?! – възмути се Блонди.
— Нека си играят. Нали са момченца. Това ще им остане. Аз ще поспя. – каза Брюни и се отпусна.
— И аз. – каза Блонди и също се отпусна.
— А може и да се редуват. Талийка – вратле – ушички – дупенце. – продължи Блонд.
— И докога така?
— Докогато си искаш. Те и без това спят.
— А под дупенцето може ли?
— Не. Там е забранено.
— Но те имат и гърди!
— Не мисли за предницата, засега.
— Бедрата?
— Бедрата може, но от вътрешната страна.
— Така добре ли е?
— Добре е. Проявявай творчество. Няма някакви строги правила.
— Но маршрутът се удължава. Талийка – вратле – ушички – дупенце – бедра.
— Бързаш ли?
— Не. И без това си почиваме.
Блонд и Брюн минаха няколко пъти по маршрута.
— А сега разтрий леко и скалпа.
— Скалпа?!
— С цяла длан и кръгови движения. Леко и нежно. Би трябвало да настръхнат още повече, но те вече спят.
— Маршрутът се удължи още. Ще го объркам.
— Няма значение. Няма да стане катастрофа.
— Целуни мееее! – изкрещя Блонди. – Целуни мееее, глупакоооо!
— Какво ѝ става на тази?
— Не знам. Нервна е.
— Целуни ме!
— Никакви целувки! Ние само си играем.
— Нали сме момченца. От скука е.
— Тъпаци! – изцъкли очи Блонди, хукна към морето и се пльосна във водата. Брюни я последва.
— Лесно им е на жените. Не им личи. А ние трябва да се заравяме в пясъка.
— Мислиш ли, че са ни сърдити?
— Едва ли.
…..
Жените се върнаха на брега мокри и леко усмихнати.
— С Брюни решихме да ви пояздим. – каза Блонди.
— Да ни пояздите?!
— Да не сме коне?
— Коне сте.
Блонди бръкна в гащите на Блонд.
— Тука няма нищо!
Брюни бръкна в гащите на Брюн.
— И тук!
— Момчетааааа! С какво ще правите любов, бе! – разсмя се Блонди.
— Това не е наш проблем. – казаха мъжете и опънаха яките си гърбове на пясъка.
После всичко си тръгна, както си трябва. На финала Брюни изкрещя:
— Забравих го!
— Какво забрави?! – попитаха и тримата.
— Предишният! – каза Брюни и се усмихна.
…..
