Когато вместо „ляво“, кажа „лято“,
Ако случайно „замирисванаморе“ напиша слято,
Проверка банският дали е сака.
Не искам и не мога лятото да чакам.
Защото на душата днеска и е тясно,
Тогава… мечтаната посока е повече от е ясна…
Салвадор Дали – “Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът”
Корицата
Театър- музей “Гала-Салвадор Дали” във Фигерас – местото където още броди духът на Дали
Призрачно пиано
Думи накацали на сърдечното ми петолиние днес
Писала съм за свои лични мисли и истини,
за усмивките и сълзите накацали по
сърдечното ми петолиние,
за чувства нежни, за тишината,
за вятъра, за морето, за синевата,
за пролетта, за лятната трева,
за безкрайния хоризонт,
за стъпките на краката ми боси,
за уханието на момина сълза,
задавала съм в стихове въпроси,
за липсата, за виното, за хладната есен,
за вдъхновението, намерено в някоя песен,
за снега навън и в нас,
дори и за това, че да допуснем някой близо ни е страх…
И когато кажа „ Обичам те“ ,
вероятно пак ще съм сбъркала човека или момента.
И ще чуя само – „Добра си“ или „Обичлива си“.
… си спести комплимента.
https://www.youtube.com/watch?time_continue=93&v=459cZoYoQ58
Днес
Чаша мляко, три бисквитки,
ароматът на кафе,
две усмивки, дълги плитки
и очи като море.
Розов изгрев, хладна тръпка,
глътка въздух и любов.
Птича песен, лека стъпка,
и за полет съм готов.
Тананикащо започвам
и говоря на жаргон.
Някак свежо те обичам.
Любовта не е нагон.
Тя е нещото, което
във очите ти блести.
Разкопчавам деколтето…
Нека Бог да ми прости.
Сладко от сънища
Рождество
Дали е празник или не,
с подаръци или пък без,
в очите на едно дете,
аз себе си намерих днес.
То ме погледна и ме гушна,
прошепна ми, “Днес бях послушна”,
на рамото ми кротичко заспа,
подарък ценен, скъп и мил.
Бог някъде се е родил,
далеч от всяка суета.
Не знам добър ли е света.
Разбрах, защо го е спасил.
