Труп си

20191211-chicklit365-1140x641.jpg

…когато
емоцията
иска да се излее,
но думите ги няма,
намери ги, защото ѝ е тясно,
ръчка те в дробовете,
запушва гръдния кош,
боде те в стомаха,
кънти в главата ти ,
подритва сърцето,
замрежва ти очите,
влачи се из тялото ти,
губиш паметта си
и те затрупва
трупа се
труп си…

 

http://chicklit365.com/2019/12/11/irentodorova/?fbclid=IwAR0_L9J_D6m_bP6rarpJS9tVMGqxJlBIaZUvYdD6KzuzKfUq13JHN3PmgAk

 

chicklit 365

Veselin Borishev

снимка – Веселин Боришев

Поетеси

Изпълзяха змии в женски дрехи.
Чувам, как зад ъгъла съскат.
Сладострастно телата извиват
и усърдно люспите лъскат.
Рецитират възвишено в рими,
съчиняват прекрасни поеми,
обаятелни, мъдри, значими,
те обичат, няма проблеми.

ПлЪх възторжен към ъгъла тича,
за известност и блясък е жаден.
Любовта е магнит и привлича.
С много обич ще бъде изяден.

Има толкова много поезия

128312f7cb5cf2eebca3a68f530efa60.jpg

„Има толкова много поезия,

между светофарите,  под опънатите жици…“

Гери Турийска „Когато живееш с котка“

 

Докато ме има в мислите ти, има поезия навсякъде –

в  ключодържателя,

на който си закачил ключа от квартирата,

в спомена за един пътеуказател,

в обърканите цветове на палитрата ми,

в измачканите сутрин чаршафи,

в сувенири  ревниво прибрани в стария скрин,

чай, в любима чаша от порцелан,

във всеки сълзлив  романтичен филм,

в миризмата на ябълка или банан,

в снимка, в песен, в ароматна  свещ,

в книга, цитат, многоточие, даже кавички,

в най обикновена някаква вещ,

в накацали по жиците птички,

в песента на морето,

запазена в раковина на шкафа,

в премълчаните думи,

в стъпките отекващи по паважа,

в сивата гъста мъгла,

в червената шипка самотна на клона,

в всяка отронена скрита сълза,

в смяната на сезоните,

в купето на влака,

в тунела, на моста, в метрото,

в самото желание да тръгнеш нанякъде,

в църковния кръст от сребро,

в някакъв таен сигнал,

от  двама създаден,

в топлия шал,

в опита за някаква  изненада,

в локвите от дъжда,

в чадъра с цветове от дъгата,

когато нежно в мислите си ме държиш,

тогава –

толкова много поезия има в душата  ми.

Невъзможна любов

Весел заек Фъни Бъни,
в мен, незнайно как, се влюби.
С влажен поглед все ме гледа,
иска да ме люби.
Гъделичка ме с мустачки
и показва бели зъбки.
Вечер прави ми салатки
и пече ми горски гъбки.
После с мен щастлив си ляга
и на топличко се гушка.
Търпелив е, обичлив е
и безкрайно много слушка.
Гледа с мене сериали,
пазарува в магазини,
знам, че тайно ме ревнува,
пак, след толкова години.
Всяка сутрин ме целува
и твърдѝ, че съм кралица.
Но не мога да се влюбя.
Аз съм рижава лисица.