Труп си
…когато
емоцията
иска да се излее,
но думите ги няма,
намери ги, защото ѝ е тясно,
ръчка те в дробовете,
запушва гръдния кош,
боде те в стомаха,
кънти в главата ти ,
подритва сърцето,
замрежва ти очите,
влачи се из тялото ти,
губиш паметта си
и те затрупва
трупа се
труп си…
chicklit 365
Veselin Borishev
снимка – Веселин Боришев
Поетеси
Изпълзяха змии в женски дрехи.
Чувам, как зад ъгъла съскат.
Сладострастно телата извиват
и усърдно люспите лъскат.
Рецитират възвишено в рими,
съчиняват прекрасни поеми,
обаятелни, мъдри, значими,
те обичат, няма проблеми.
ПлЪх възторжен към ъгъла тича,
за известност и блясък е жаден.
Любовта е магнит и привлича.
С много обич ще бъде изяден.
Гербери
Има толкова много поезия
„Има толкова много поезия,
между светофарите, под опънатите жици…“
Гери Турийска „Когато живееш с котка“
Докато ме има в мислите ти, има поезия навсякъде –
в ключодържателя,
на който си закачил ключа от квартирата,
в спомена за един пътеуказател,
в обърканите цветове на палитрата ми,
в измачканите сутрин чаршафи,
в сувенири ревниво прибрани в стария скрин,
чай, в любима чаша от порцелан,
във всеки сълзлив романтичен филм,
в миризмата на ябълка или банан,
в снимка, в песен, в ароматна свещ,
в книга, цитат, многоточие, даже кавички,
в най обикновена някаква вещ,
в накацали по жиците птички,
в песента на морето,
запазена в раковина на шкафа,
в премълчаните думи,
в стъпките отекващи по паважа,
в сивата гъста мъгла,
в червената шипка самотна на клона,
в всяка отронена скрита сълза,
в смяната на сезоните,
в купето на влака,
в тунела, на моста, в метрото,
в самото желание да тръгнеш нанякъде,
в църковния кръст от сребро,
в някакъв таен сигнал,
от двама създаден,
в топлия шал,
в опита за някаква изненада,
в локвите от дъжда,
в чадъра с цветове от дъгата,
когато нежно в мислите си ме държиш,
тогава –
толкова много поезия има в душата ми.
Коледно дърво
Разпилей ме
Невъзможна любов
Весел заек Фъни Бъни,
в мен, незнайно как, се влюби.
С влажен поглед все ме гледа,
иска да ме люби.
Гъделичка ме с мустачки
и показва бели зъбки.
Вечер прави ми салатки
и пече ми горски гъбки.
После с мен щастлив си ляга
и на топличко се гушка.
Търпелив е, обичлив е
и безкрайно много слушка.
Гледа с мене сериали,
пазарува в магазини,
знам, че тайно ме ревнува,
пак, след толкова години.
Всяка сутрин ме целува
и твърдѝ, че съм кралица.
Но не мога да се влюбя.
Аз съм рижава лисица.
