Ако те прегърна с две ръце?

48374466_1151279245047555_7366601926118473729_n.jpg

Прегърнеш ли ме с две ръце

ще ти разкажа,

за изгрева,

и за дърветата сънливи,

и за калинките,

в росата крилцата си измили.

За пролетта, за лятото, за есента,

за песента на утрото,

за грацията  на сръндака,

избягал в близкия шубрак,

където може би го чакаше сърна.

За влюбени синигери,

за мократа земя,

и за листата шепнещи понякога… за тебе,

за тихото безвремие,

За чувствата, които ме преследват.

Те, същите, които  ято пеперуди

в мен редовно, тихичко събуждат.

За мъничката доза лудост

на сладката малина,

узряла твърдe късно.

За светлина, която в Душата,

ражда добротата без причина.

За  нежността, която  като  котка,

гали се и мърка,

за миговете, за които всеки ден благодаря,

и за подметките,

които с тебе заедно изтъркахме.

За любовта, онази делничната,

която с токчета потропва по паважа.

А аз прегърна ли те с две ръце,

тогава ти за себе си, дали ще ми разкажеш?

Добре съм

Не искам други светове.
На мен си ми харесва този.
Живея с разни страхове,
не стъпвам по килим от рози,
но има и добри неща,
прегръдка, шепот на момиче,
щастлива, падаща звезда
и чувството, че те обичат.

Как тъжно свири блус морето…

10153632_434244410055674_614535226_n.jpg

Как тъжно свири блус Морето… чуваш ли?

Не ми разказвай. Нека да танцуваме!

Аз зная в тиха нощ, че ще го чуя,

Защото плаче… може би и него го боли,

за някой който е далеч. А аз така го любя.

Нощта в лилаво оцветена блус танцува

с Луната.

Между звездите прокрадва се

и къпе се в водата…

Вълни брега заливат…

Търсят нещо…

А може би и те си спомнят ласки

от лятото горещо.

Нетърпеливо чакат някого

да се завърне…

И глупаво,

като дете да се опитва вълните да прегърне…

Не ми разказвай за морето… чувам го…

Понякога…

То плаче…

А аз му отговарям тихичко…

по Вятъра.

Не ми разказвай… хайде да танцуваме…

Как тъжно свири блус Морето… чуваш ли?

СБОГУВАНЕ

22221969_2047511288811365_8023525992085372229_n

Отивам си със тихи стъпки,
по скулата пълзи сълза,
а спомените, целите във кръпки,
се влачат по неравната бразда.

Отивам си и няма да ме има,
в деня ти, във нощта ти и в съня,
ще бъда за окото ти незрима,
а в мислите ти, просто тишина.

Отивам си, недей да ме преследваш,
нали докоснах твоята душа,
недей по стъпките ми болката да следваш…
Не съм за теб… тайфун съм… и руша.

Изневяра

Свирукам си, когато спя,
говоря си и се усмихвам.
Не помня нищо сутринта,
очи отварям стихнал.
Изчезвам с бледата луна,
потъвам в сънения град,
дори не мисля за жена,
попадам в истинския свят.
Но, ако чуеш през нощта,
да шепна, колко те обичам,
не са за тебе тез слова,
а са за другото момиче.

С теб

За мен си роза под дъжда.
Не зная, плачеш ли или танцуваш.
Ухаят твойте листица,
навярно много се вълнуваш.
Изящество и нежен свян
излъчваш, и се размечтавам.
Дали си влюбена, не знам.
Но аз се влюбих. И оставам.

Тъгуване

Две нощи, черни гълъбици,
в очите ти размахваха крила,
а после се превърнаха в сълзици
и кацнаха на моята ръка.
Целувката им ме опари
и в дланите остана жар.
Прегърнати луната ни завари
и на калъч застана хвърленият зар.

Не знам

Ако се влюбя силно в теб
и си неистово желана,
дали ще стигнем светъл бряг
или ще се превърнем в пяна,
разбити от житейските вълни,
искрящи капки, падащи със грохот…
Дали ще е любов това
или ще бъде само похот?

Любима поетеса

Season:
Ти вече си изискана мадама
и много сладка поетеса.
Дори облечена с пижама,
пак вижда се във теб финеса.
С ветрило люляш полилея,
размяташ думи, рими, строфи…
Освен това, омайно пееш
и пържиш хрупкави картофи.
Безценна си и милиарди струваш.
Примигваш мило и невинно.
На скромничка ми се преструваш,
а влюбваш се в мъжете безпричинно.

Nezemna:
Изискана съм, да, и съм мадама,
и много сладка поетеса.
Дори с пижама пиша драма
и вижда се във мен финеса.
С ветрилото глави отнасям,
не само думи, рими, строфи…
Освен това, ужасно пея
и хрупам пържени картофи.
Безценна съм и трепкам с клепки,
за скромничка ме имат и добричка,
кривя крака, когато ходя,
размятам късата поличка.
То, в любовта, причина няма
и все се влюбвам романтично.
Горя, като сушена слама,
различна, нелогично-нетипична.