Любовен квадрат

Може и да не ти се вярва, но една година игра с погледи, две години с кратки забежки, три години щура любов и обикаляне на екзотични места, и най-после, с мойта си седнахме на задниците. Решихме да заживеем кротък живот, наехме апартаментче в една панелка, в квартал с добра инфраструктура и потънахме в блажена нирвана. Гукахме си, чуруликахме си, хората ни даваха за пример, като едно младо и щастливо семейство.Но няма вечно щастие. Над нас се нанесе друго младо семейство. Любители на чалгата и безкрайните купони. Търпяхме, търпяхме, търпяхме… Най накрая се качихме с моята, войнствено настроени, решени да ги направим на пет стотинки. Те изслушаха спокойно крясъците ни и започнаха с едни безкрайни извинения, чак неудобно ни стана. Поканиха ни на кафе, не можахме да откажем, с жена ми сме мекушави или прекалено възпитани, не знам, но приехме поканата. Вътре очаквах някакъв бардак, но беше чисто и подредено с вкус. Оказа се, че и двамата са програмисти. Жената беше брюнетка, с красиви, черни, замислени очи, а той беше синеок, с една срамежлива усмивка. Изненадах се, казах им, как може, такива интелигентни и симпатични хора, да дънят чалга цяла нощ и да са върха на селянията. Те се спогледаха, въздъхнаха и кротко обясниха, че така гонели стреса. Началниците им плащали добре, но им поставяли инфарктни срокове за изпълнение и се работело с голямо напрежение. С жена ми кимнахме с разбиране. Разказахме им нашата любовна история. Те много се смяха. При тях се случило точно обратното. Събудили се сутринта в някакъв хотел, в едно легло и двамата, съвсем непознати, разпищели се и скочили, но после пак си легнали, защото били гроги и нищо не помнели. После се харесали и заживели заедно. Понякога си говорели мръсни думи или на жаргон, това ги разтоварвало и даже възбуждало. Странни птици. С жена ми ги поканихме на гости от учтивост, после те нас и така станахме приятели. Оказаха се забавни хора. Спряха с чалгата. Нощем стояхме до късно, в тях или у нас, играехме табла, белот, шах, даже и не се сърди човече. Разказвахме си вицове, разни истории, после започнахме да играем покер със събличане, не до края, оставахме по бельо, говорехме си мръсни думи, наистина разтоварваше и голям смях падаше. После се прибирахме, спяхме си сладко, а сутрин се събуждахме с усмивка. Да, заглеждахме се едни в други, но нямаше никаква ревност, всичко си беше съвсем нормално. Докато един ден… Мойта не се прибра вкъщи. Жоровата също. Изкарахме си акълите. Тъкмо щяхме да звъним в полицията, когато и двамата получихме съобщения в чата, че нашите джофри не можели една без друга, били на седмото небе двете, наели си апартамент в някакъв квартал, но нямало да ни кажат в кой, за да не ги безпокоим, преливали от щастие, нямали нужда от нас, всичко ни оставяли, само искали, да не им създаваме проблеми. С Жорката го преживяхме много тежко. По цели нощи играехме карти, наливахме се с алкохол и гледахме порно. Но ни мина. Стигнахме до извода, че жените са кофти същества. Започнахме нормален живот. Теглихме кредити, купихме си апартаментите, избихме вътрешна стълба и си направихме мезонет. Започнахме общ бизнес, работата ни върви, Жорката е прекрасен човек. Може да се живее и без жени. Не ти се вярва, нали?

Асансьор

Не съм неземна хубавица, но всичко си имам. Гърди, крачета, дупе, талийка, стойката ми е добра, заглеждат ме мъжете, но този, когото харесвам, е абсолютен пън. Никакво внимание! Дори с крайчеца на окото си да ме беше погледнал. Не! Офисът му е един етаж над нашия. Често заедно пътуваме в асансьора. Диша ми във врата, парфюмът ми е страхотен, косата ми е хубава, как веднъж не въздъхна това дърво! Много спретнат и елегантен е. Среден на ръст, широкоплещест, с черна, чуплива коса. Винаги чист и спретнат, с лъснати обувки, кафяви очи, красива усмивка. Ех… Трудно достъпен бил. Това подразбрах. Не бил обратен, но с жените се държал, като с мъже. В смисъл, че сексуалното привличане не му действало. Някакво служебно отношение имал към жените. Нещо такова… Това ме вбеси! Сигурна съм, че някоя му е разбила сърцето, пълзял е на четири крака, да ѝ се моли, да не си отива, но сега демонстрира гордост. Винаги съм избарана, лек грим, къса, спортна прическа, средно деколте, колкото да загатне гънката между гърдите, средна дължина на полата, знам, че бедрата ми са съблазнителни, а очите ми са две бездни. Мъжете потъват в тях. Но не и този. Знам два езика, върша си работата перфектно, но кой го интересува?! Излизаше на терасата, да си пуши цигарите през почивките. Излизах и аз. Не пуша, но там си пиех кафето. Ей, никаква реакция! Хвърлям му погледи, пускам му усмивки. Не и не! Най-после, веднъж в асансьора, пак бяхме съвсем сами, му се отвори куфарчето и документите му се разпиляха по пода. Наведох се да му помогна. Хряс! Полата ми се разцепи и… пръднах. Нашият като се разхили, с пълно гърло, асансьорът се тресеше. Излезе и смехът му продължаваше да кънти в коридора. Не издържах.
Тръгнах след него, сложих ръцете на “Ф” и изкрещях: – Какво се хилиш, глупак такъв, на всеки може да се случи!
Той се обърна, съвсем сериозно погледна разцепената ми пола, от очите му изхвърчаха искри и каза: – Страхотно краче имаш. Как се казваш?
Разбрах едно! Мъжете не харесват перфектни жени! Оттук нататък, всичко беше приказка.

Дъждовно

15894993_1170414623074295_1152148815925986807_n.jpg

Има дни, в които водата
по тротоара до мене върви.
Предварително няма записана дата.
Но вали, и вали, и вали…

И макар че, светът е почистен
Просто няма да има дъга…
Днеска слънцето крие лъчите си…
От къде толкоз много вода!?!?

Няма пролет… И няма, и няма…
Има само влага и хлад.
Към дома със чадър някой бяга.
Току виж го обърне на сняг.

И вали, и вали и не спира…
Аз не знам дали е така,
…може би ангелите събират –
всички сълзи от наш`та тъга
и после, като дъжд я изливат…?

Пролетно настроение

Цъф! Фрезии Пролет ПП3 Lilavo_proc .jpg

Сокове текат, мъзга се лее,
птиците замаяни летят,
на дърветата им се живее,
пролет и любов света въртят.
Бухна бухал, гукна и гугутка,
заек скокна, мечка изрева…
Не издържам, след минутка,
с теб съм на зелената трева.
Неприличен, но чаровен,
ще те правя да летиш…
Пролет е. Не съм виновен.
Моля те, да ми простиш!