В теб

Аз стъпвам
в стъпките
оставени,
когато тичаше
по синевата.
Намирам те
в слънца забравени,
изгарящи душата.
Потъвам в жадния ти извор,
надолу, като котва.
Обичам те. Единствен избор.
Денят ми с теб започва.

Откраднаха ми винетката. Приключение с АПИ/ Агенция “Пътна инфраструктура”/

Обаждам се на АПИ. Диалогът е следният:
– Ало! Добър ден, откраднаха ми винетката. Разбиха ми ключалката, винетката я няма. Стъклата са цели.
– В сайта ни е посочено, че винетка се възстановява при разбито или откраднато предно панорамно стъкло. Ако е разбито, носите остатъците от винетката, ако е откраднато, не носите нищо.
– Не ми е разбито стъклото. Винетката е нагрявана, стъклото е на мехурчета, казват, че после лесно се сваля само с нокът или тънка шпатулка.
– Не ги разбирам тези работи.
– Значи, няма да ми възстановите винетката?
– Условията са посочени в сайта.
– Благодаря!
Изводът е, че трябва да ви откраднат винетката по точно определен начин. Ако крадците нарушат това правило, това си е за ваша сметка. Правилото е въведено от самите крадци и е одобрено от държавните служители. ТРЯБВА да ви е разбито ПРЕДНОТО панорамно стъкло или да е свалено културно и отмъкнато със самата винетка. Ако е разбито страничното стъкло или ключалката, ако е проникнато в купето и винетката е нагрята с газова горелчица, която струва пет лева, а след това е смъкната без увреждания, това не е кражба. Тя просто ще бъде преместена на друго място. Изводът е, че щом винетката ви може да се свали без увреждане и прехвърли на друго стъкло, тя НЕ Е ЗАЩИТЕНА от кражба. Държавните служители ви въвеждат в абсолютна ЗАБЛУДА, като ви карат да пазите касовата бележка с регистрационния номер на колата и втората част от винетката. Те са за пред полицията, ако случайно ви спрат, но не служат за възстановяване на щети, при НЕПРАВИЛНО ОТКРАДНАТА винетка. Това, че крадците са изобретателни или че са взели идеята от автостъкларите, не е проблем на АПИ. Това, че ще прежаля още 97лв. и ще платя общо 194лв. за пътища с дупки, не е проблем на АПИ. Това, че винетките са скъпи и съблазняват крадците, не е проблем на АПИ. Аз съм проблем на АПИ, защото карам колата си и разрушавам крехкия асфалт. Това го разбирам, но ме вълнува още нещо. Нали, зад всяко въведено правило или закон, стои конкретен човек, удобно скрит зад колективната анонимност. Нали има инициатор, който дава конкретното предложение, лобира и настоява за изпълнението му. Кой предложи винетката да се възстановява САМО при счупено или откраднато предно панорамно стъкло? Искам да знам името му и да видя лицето му. Това е мое право. Не искам да ме управляват призраци. Помагайте! Ако, все пак, се случи и на вас, и не ви се иска да попаднете в бюрократичния капан, правилният ред е следният:
1.Открадват ви винетката, без да ви разбиват стъклото.
2.Отивате при автостъклар, който ви сваля предното панорамно стъкло.
3.Паркирате на удобно за вас място и се обаждате на тел. 112. Казвате, че ви е откраднато предното панорамно стъкло, заедно с винетката и те ви изпращат патрулка.
4.Полицаите съставят протокол и ви издават удостоверение.
5.Събирате необходимите документи / удостоверението, касовата бележка, втората част на винетката/ , попълвате фомуляр изтеглен от сайта на АПИ и отивате там. Те ви възстановяват винетката.
6.Отивате при автостъкларя, който монтира вашето здраво предно панорамно стъкло.
7.Залепвате винетката, но не върху стъклото, а върхо предпазно фолио за телефон. Така ще можете да я слагате, само когато пътувате.
8.Пиете една бира, за мое здраве и за здравето на държавните служители, общинарите и политиците, които управляват прекрасната ни държава.
……..
Благодаря на крадците, че не ми разбиха предното панорамно стъкло. Щеше да ми излезе по-скъпо. Обичам ви!

Възвишеност

Един познат поет написа вяло,
че пролетта била дошла във бяло,
било му време да се влюби,
не искал тонуса да губи
и търсел някаква принцеса,
но кой ги знай, хитрушите, къде са.
Изписа думи хиляди, прекрасни,
ще ги чете ли някой е неясно
и не, че много иска да обича,
той с тях принцесите привлича.

Напъва се, гърми патрон подир патрон,
не е любов това, брачет, това си е нагон.

Заклинание

Кристалите на водата,
знам, че шепнеш над нея,
ми променят съдбата,
искам с теб да живея.
Виждам тайнствени знаци,
светлини, точки цветни
и мечтая да бъдем
щури, волни и летни,
само двама, боси и голи,
сред поле с топъл вятър
и зелени тополи.

Разцъфтяла надежда

DSC01532.JPG

Над селцето притихнало, тъжни въздишки,
на забравени, стенещи спомени,
как синът се завръща , a посрещат го мишки,
оцелели от скорошни пОмени.

Пред вратата е зейнало, пантите плачат,
некролога разкъсан, сивее,
даже гарвани няма, та грозно да грачат,
над стените, самотно немеещи.

Само старата ябълка, пак разцъфтя…
Непокорна, върви през просото…
И очаква във таз запустяла земя,
някой с вар, да белоса стеблото й.

Сияние

Не искам от теб
да бъдеш звезда,
а обикновена,
земна жена.
Не искам в мрака
за мен да гориш.
Щастлив съм, че дишаш,
живееш, туптиш,
че виждам лицето
с познати черти
и всеки ден срещам
любов в две очи.

Оркестър

– Аз съм най-важен! – каза саксофонът. – Аз правя джаза.
– Няма що! Я, какъв си крив! – обади се тромпетът.
– Ти си като фуния! Аз съм най-красива, със своите изящни форми! – изскрибуца цигулката.
– Ти ли, ма! Ти си винаги под напрежение, с тия опънати струни! – просъска флейтата. – Аз съм най-очарователна, със своя чуруликащ звук.
– Аз задавам ритъма! – издумка барабанът.
– Теб всеки те блъска! – бръмна контрабасът. – Аз карам всички да вибрират.
– Тихо, тихо! Каква е тая какафония! Аз казвам, кой, кога да свири! – изтропа диригентската палка.
– Не е честно! – закрещяха всички. – Ти си най-обикновена пръчка!
– Така е в живота. – отвърна палката. – Най-тъпите стават началници.