Преминаване

Не искам да съм мъдър,
защото ще съм тъжен.
Не искам да съм глупав,
щастливец ще изглеждам.
Ако съм щастлив и тъжен,
навярно ще съм влюбен
и философ задръстен,
щом в себе си се вглеждам.
Ще мина без въпроси,
люлее вятър моста.
Набързо ще претичам,
съдбата ми е проста.
Роден, усмихнат, мъртъв.
С усмивката е трудно.
А другото е ясно.
По моста ще претичам
и няма да се върна.

Дай се!

Май кафето изкипя,
пак по тебе се захласнах.
В най-сладурската жена,
влюбих се и не пораснах.
Чуруликай. Думи не,
нежни трели ме омайват.
Знаеш ли, във мен сега,
що за мисли се спотайват?
Искам те, до мен, във мен.
Искам те, неземно чудо!
Не издържам! Я, се дай!
Щото те обичам лудо.

Милосърдие

Нещастният мъж си намери жена
и тъжно мълчаха в кревата.
Небето бе черно, светът беше крив
и хич не вървяха нещата.
Съжителство скучно, банално, безлично.
От мъка заплакаха, сляха сълзи
и случи се нещо различно.
Запали се огън, захвърчаха искри,
полетяха без дъх в небесата.
Забравиха всичко и Бог се смили.
С усмивка им върна крилата.

Лятно време

starkel3.jpg

Море от слънчогледи
и натежала нива.
До тях добри съседи
са ябълки и слива.
Лилава лавандула.
Рози и смокиня.
От сладост наедряла
голяма сочна диня.
Топъл и безкраен,
денят е спрял часовник.
А по реката броди
бяло-чер летовник.

Перфектното събуждане

Отварям си очите. 6:29ч. Хм. Вътрешният ми часовник е перфектен. Изключвам алармата на телефона. Тя е настроена на 6:32ч. Отивам до тоалетната. После се бръсна. Правя си сандвич и кафе. Приготвям си три прасковки за работата. По телевизията вместо новини дават мач. Заглеждам го. Обличам се. Приготвям си документите за колата. Мачът има продължение. Едвам изчаквам края му. Трябва да бързам, че ще закъснея.
– Къде отиваш? – пита жена ми.
– На работа. – отвръщам.
– Каква работа? Ти си дойде преди час.
– Как така?
– Преди един час си дойде от работа.
– Шегуваш се. Сега не е ли сутрин?
– Вечер е.
– И съм спал само един час? Чувствам се много бодър. Наистина ли е вечер?
– Ти добре ли си?
– Леле! Щях да отида на работа по никое време! Ама, виж! Навън е мръчкаво, също като сутрин!
– Защото се мръква. За нищо не ставаш вече! Съвсем изперка!
– И сега? Какво ще правя цяла нощ? Закусих, пих кафе, не ми се спи.
– Изпържи едни картофи за вечеря. Боже, какъв мъж имам!
Пържа и се чудя. Не е за вярване. Жена ми се гъбарка. Сутрин е. Цъкам на телефона. 19:30ч.

Реклама

Ухаеш ми на чужд парфюм.
Блестят очите ти измамни.
Облечен в тъмносин костюм,
стоя на бордове рекламни.
Усмихваш се, но не на мен.
Червилото ти заслепява.
За теб съм само манекен,
с очи безмълвни наблюдавам.
Аз знам, че търсиш някой жив,
дъждът сълзите ми отмива.
Не виждаш ли, че съм красив?
И красотата ме убива.