Ех, моме, моме…

Чекаш ли ме, моме,
чекаш ли ме още?
Зарад теб не мигвам
в тези летни ноще.
Малко ме изнервяш,
но си убавица,
чекам да ми кацнеш,
на стар кол, бела птица.
Нощем ще се любим,
през деня ще пеем,
време не ще губим,
лудо ще живеем.

Малко е морето

Пясъчко на плажа
къщичка строи.
Тайно си мечтае,
планове крои.
Стълбички, вратички,
даже и комин,
пейчици на двора,
ще си наредим.
Слънчево балконче,
малък водопад,
езерце с фонтанче,
рози с ален цвят.
Тук ще е градина,
там ще е кутрето,
в ъгъла пързалка
с кътче за детето.
Блъсна я вълната,
той се разрева.
Пясъчка го гушна,
много му се смя.

Извънземната, от блока насреща

37641167_1438772882936150_3925152993858551808_n.jpg

“Не се сещам за друг признак на превъзходство, освен за добротата.”
Лудвиг ван Бетховен

Извънземна жена живее в блока отсреща.
Всяка сутрин за здраве пали в църквата свещи.
Аз не зная какви са мечтите ѝ, също копнежите.
При неоправданите може често да я забележите.

Ту с палтото си някой клошар ще загръща,
или хляб ще им носи, или книги от вкъщи.
А с такава усмивка бездомните кучета роши,
сякаш казва на всички, че за нея това е разкошът.

На балкона ѝ често има дузина врабчета.
Пък на котките носи млекце и саламче в мазето.
Тя за всички е странна, и когато говори със враните
и когато лекува на бездомните кучета раните.

Без бижута , без блясък, а край нея пространството свети
и не знам дали ще е някога Муза за други поети.
Без прическа, без грим се разхожда, а някак … красива е !?!?
Може би, защото Добротата човешка така ѝ отива…

Меч

По ръба на меча
любовта се движи,
много е опасно
и създава грижи.
Може да се хлъзне
и да се разцепи,
после няма начин
пак да се залепи.
Не, не я изнервяй!
Нека бъде цяла.
Виж я, как танцува,
прелестна и бяла.
Път е острието
и си струва риска.
Преминава само,
който силно иска.

Горещо

Парченце небе,
чадърче червено,
чайки летят
точно над мене.
Пенливи вълни,
пясък от злато,
знойни жени,
шарено лято.
Кубчета лед
в шейка ще сложа.
Влюбен съм в теб
с настръхнала кожа.
Ти си мечта,
затова те желая.
Сладка любов,
като захар във чая.

Опитай лятото

На върха на сладоледа
лятото стои,
влюбено ме гледа,
сладко се топи.
Леко ще му близна
чипото носле
и ще се превърна
в слънчево момче.
Нищо, че са кратки,
летните мечти.
Слънчева ще станеш,
близнеш ли и ти.

Татус

– Направих си татус.
– Не харесвам татуси.
– С твоето име!
– Къде е?
– Точно над триъгълника.
– Я, да видя!
– Ето!
– Валйо?!
– Да.
– Не се пише така! Има печатна грешка!
– А как?
– Боже! Не знаеш ли?!
– Ами… татуировчикът така ми го е направил. Аз не го виждам.Вече не може да се махне. Може, де… но пак ще си личи. Не се ли радваш? Виж, колко те обичам!
– Да, мило е. Но татуирай още и Валио, Валю, Валиу и Вальо. Все едното ще е правилно.
– Мило! Исках да те зарадвам!
– Знам. И аз ще си татуирам Тиминуга, в твоя чест.
– Къде?
– На лявата буза – Тими, на дясната – нуга.
– На дупето ли?
– Ако искаш и на лицето.
– Не! На дупето! И ще го гледам само аз. Мило! Обичам те много!
– И аз.
– Искаш ли да се слеем?
– Сега ли?
– Да.
– Може. Но като ти видя татуировката, ми се отщява.
– Защо? Мислиш ме за тъпа ли?
– Ами… не, но на първо време ще го правим само отзад. Бесен съм на татуировчика.
– Мило, извинявай! Исках да те зарадвам!
– Обърни се.