Чао!

Лелките съсипват сайтовете за творчество, но не лелки, като възраст, защото всяка възраст е достойна, а като манталитет. Те задължително трябва да си получат ежедневната дажба с похвали и да отправят такива към себеподобните. Каквито и шедьоври да се качват, извън техния кръг, се отминават с презрение. “Аз на теб, ти на мен, за да ни е хубав денят.” Благодарностите и поклоните взаимно се менкат. Празнодумието, клишетата и посредствеността, създават огромния сив поток, който помита всеки опит за нещо различно. Има и мъже – лелки, не като пол, а пак като манталитет. Те се държат по същия начин. Неистово искат, да ги ласкаят. Това е смисълът на живота им. И някога интересният сайт, се превръща в нещо ужасно скучно. Едни и същи каканижат до безкрай. Ежедневно. Бълват “творчество”. Няма диалог и нормално общуване. И си казваш “Какво правя тук? Нямам нужда от това. Чао!”

7 мнения за “Чао!”

  1. Свят, като цвят. Различни хора имат различни потребности и дефицити. И да, когато едно място не ни харесва е нормално и естествено да го напуснем. В това няма драма, само здравословна грижа за себе си. 🙂 Дай да гледаме по-добре снимси на слънчогледи или други представители на флората.

  2. Докога ще им се връзваш на глупостите?!
    Ренката е права, по-здравословно е да се махнеш и да не ги мислиш. Ето, казвам ти го от личен опит 🙂 Заяжданията на Хари, никак, ама никак не ми липсват и другите дребнави глупости също 🙂

  3. Разсъждавам си. 🙂 Разбрах, защо готините автори се спасяват и защо интересните отначало сайтове, стават скучни. “Лелките” създават сив поток, който помита всичко. И остават само те. Въпреки, че взаимно много се харесват, всъщност са безлични. Е, как такива хора, да ти дадат точна оценка, да ти напишат свестен коментар или да те насърчат в някакво начинание?! Самовлюбени егоисти. Самодостатъчни са си. Няма нормален човек, който да се чувства добре, в такава среда. И нормалните бягат. 🙂

  4. Избягал съм, ама пробвам на инат. Игнорират всеки, който не е в техния кръг и не им се мазни. Ужас! 🙂 Но въпросът не е за мен. В началото имаше много приятни хора, бяха светли времена, но наистина всички се разбягаха. Знам, колко трудно се създава и колко лесно се руши. Боли ме, когато се съсипва фирма, сайт, държава или седалката в автобуса, например, нещо направено и работещо добре.

Вашият коментар