Лелките съсипват сайтовете за творчество, но не лелки, като възраст, защото всяка възраст е достойна, а като манталитет. Те задължително трябва да си получат ежедневната дажба с похвали и да отправят такива към себеподобните. Каквито и шедьоври да се качват, извън техния кръг, се отминават с презрение. “Аз на теб, ти на мен, за да ни е хубав денят.” Благодарностите и поклоните взаимно се менкат. Празнодумието, клишетата и посредствеността, създават огромния сив поток, който помита всеки опит за нещо различно. Има и мъже – лелки, не като пол, а пак като манталитет. Те се държат по същия начин. Неистово искат, да ги ласкаят. Това е смисълът на живота им. И някога интересният сайт, се превръща в нещо ужасно скучно. Едни и същи каканижат до безкрай. Ежедневно. Бълват “творчество”. Няма диалог и нормално общуване. И си казваш “Какво правя тук? Нямам нужда от това. Чао!”
7 мнения за “Чао!”
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Свят, като цвят. Различни хора имат различни потребности и дефицити. И да, когато едно място не ни харесва е нормално и естествено да го напуснем. В това няма драма, само здравословна грижа за себе си. 🙂 Дай да гледаме по-добре снимси на слънчогледи или други представители на флората.
Докога ще им се връзваш на глупостите?!
Ренката е права, по-здравословно е да се махнеш и да не ги мислиш. Ето, казвам ти го от личен опит 🙂 Заяжданията на Хари, никак, ама никак не ми липсват и другите дребнави глупости също 🙂
Разсъждавам си. 🙂 Разбрах, защо готините автори се спасяват и защо интересните отначало сайтове, стават скучни. “Лелките” създават сив поток, който помита всичко. И остават само те. Въпреки, че взаимно много се харесват, всъщност са безлични. Е, как такива хора, да ти дадат точна оценка, да ти напишат свестен коментар или да те насърчат в някакво начинание?! Самовлюбени егоисти. Самодостатъчни са си. Няма нормален човек, който да се чувства добре, в такава среда. И нормалните бягат. 🙂
Ами бягай и ти. Разсъжденията вече си ги направил.
Избягал съм, ама пробвам на инат. Игнорират всеки, който не е в техния кръг и не им се мазни. Ужас! 🙂 Но въпросът не е за мен. В началото имаше много приятни хора, бяха светли времена, но наистина всички се разбягаха. Знам, колко трудно се създава и колко лесно се руши. Боли ме, когато се съсипва фирма, сайт, държава или седалката в автобуса, например, нещо направено и работещо добре.
По-лесно се руши, отколкото да се създава, но това не се осъзнава.
Хората по природа сме деструктивни!
Тък, тъй. Като си прав, си прав!
За протокола, от тук не съм избягала. Още ми е цветно(усмих)