Тя пееше страхотно! Качих се на сцената, поднесох ѝ цветя и я попитах:
— Какво искаш? Готов съм на всичко за теб!
— Искам къща с басейн.
— Имам сто литров варел.
— За какво ми е?!
— Ще се къпеш в него.
— Благодаря! Ще си намеря милионер с басейн!
— Във варел е по – хубаво! Водата е дъждовна.
— Това е ужасно за моята нежна кожа!
…..
— Милионерът е вечно зает.
— Виждаш ли! Ако се беше изкъпала във варела, щях да те обсипя с целувки.
— Странно. Не знаех.
— Виждала ли си, двама да се къпят във сто литров варел?
— Не.
— Е, щеше да видиш.
…..
— Не мога да мръдна в този варел.
— Това е целта.
— А, как ще излезем от него?
— Не знам. Ще попитаме съседа Пешо. Пешоооо! Как да излезем от варела?
— Съборете го на земята. Водата ще се излее, а вие ще изпълзите.
— Няма ли друг начин?
— Няма!
— Прегърни ме! Ще клатим варела.
…..
— При милионера е скучно, а твоят варел няма да го забравя никога!
— Защо?
— Беше хубаво!
…..
Извод: Смехът е по – скъп от лукса.