Дължа ти всичко

Дължа ти всичко
Дължа ти ръцете си… ти ми ги стопли,
студени от хиляди зими,
премръзнали бяха, безкръвни, сиротни,
и празни безкрайни години.

Дължа ти ги… ти ги научи да дават,
да ваят живот, да прегръщат,
научи ги как до премала да галят,
и как топлината да връщат.

Дължа ти очите си, черни мъниста,
помръкнали, мътни и тъжни,
с красива усмивка и обич пречисти,
сълзите… и те са ти длъжни…

Дължа ти душата си, беше нечиста,
от болка и страх замърсена,
със нежност събра ме, до блясък почисти,
за теб съм любов… споделена.