Звездоброец

Изгреви, залези…
Топла нощ между тях.
По средата на тъжното
си мечтая за смях.
За момчето безгрижно
от една улица крива,
по която, щом мръкне,
към звездите отива
и се пита, дали някъде,
също, в далечното, там,
живее друг някой,
който гледа насам.

3 мнения за “Звездоброец”

  1. Както казва Ирен: бива те в краткостишията 🙂
    Всички сме малко или много: някой, някъде, там, из кривото тъмно. Все се лутаме из тоя светъл промеждутък, наречен ден и се чудим, покрай някой романтичен изгрев или залез, какво аджеба става в тоя живот…

  2. Някой някъде там,
    в всекидневното сиво,
    като тебе е сам,
    но прегръща красивото.
    И се взира в звездите
    и в луната се взира,
    може би стихове пише
    и за обич човешка умира.

Вашият коментар