Снегът е нещо странно.
Студен е, а усмихва.
Днес заваля от рано,
а вятърът утихна.
Ще си направим Снежко,
какъвто двама знаем.
Очи, уста и морков…
Прекрасен! Но нетраен!
В хладилник, ако може,
такъв да го запазим,
защото ми прошепна,
че топлината мрази.
Ще си направим снимка,
тъй с нас ще си остане.
Помолих вече тате,
той в кадър ще ни хване.