20 мнения за “На полето”

  1. Да, това местенце си го заплюх още на отиване 🙂
    Ама горе на манастира нищо не ме вдъхнови да извадя фотоапарата, а и по пътя беше прашно и нещо се бях изнервила.

  2. Открих, че съм привързан към Витоша, когато отидох в чужбина. Там всичко беше равно и погледът нямаше на какво да се спре. Харесвам големият ѝ гръб, който е в нюанси на синьото, лилавото, зеленото, жълтото и украсява пейзажа. Не съм се качвал отдавна на нея, но много е хубава и там горе. Много съм свикнал с нея.

  3. И аз я харесвам, имам късмет да я виждам всеки ден. Аз съм пораснала в балкана и планината ми е в кръвта, полето ми е някак чуждо и скучно 🙂
    Ти явно не си улучил дестинацията, трябвало ти е нещо по-планинско – я Алпите, я Хималаите, тогава щеше да реши, че Витоша е мъниче 🙂

    1. Какво пък не ти харесват меандрите на Арда , да речем в Източните Родопи? И изобщо там района? Била съм пролетта там, някога ще посетя есента, защото ми се струва, че есента там ще е много живописна

  4. Харесвам Витоша. Все пак най много години от съзнателния си живот съм живяла край нея и съм ималавъзможност да виждам всеки ден. Харесвам Рила! А също Родопите, Пирин, Стара планина. Харесвам Люлин планина и всички малки горички възвишения и т.н. 🙂 И все пак пред всички планини, най-обичам морето.

  5. Ох, морето ми е първата любов, щото не съм от там сигурно 🙂 Винаги съм искала да живея някъде до море или езеро, ама за сега не е осъществимо.
    Че какво му е на морето със слънце?

    1. Никога не съм обичала слънцето. Лятото е е втория ми не любим сезон. А на морето само който не е живял, не знае колко е досаден морския бриз. Еле па зимата, киша и режещ вятър.

Вашият коментар