Понякога не мога да те трая,
И сякаш си ме хванал за ръцете.
Понякога пък много силно те желая,
Със същите ръце обвивам те. И с двете.
Понякога благодаря на силите, които
Те сложиха на моя тегав път.
Понякога усмихваш ми се дяволито,
Когато съм застанала на кръстопът.
Това понякога…понякога изгаря.
Дори оставя бездиханно тяло.
Това понякога, обаче в огън ме догаря.
Душата топли като мекичко одеало.
И знаеш ли? Понякога не искам
Дори със зрънце нещо да се промени.
И знаеш ли? Аз здраво ще те стискам
Защото истински сме…Аз и Ти!
Т.
Това от подаръка ли е? Хубаво е, но ме сърби езика…
“Със същите ръце обвивам те.И с двете” – аз бих написала прегръщам те.
И друго “Душата топли като мекичко одеало”. Ако вместо ” мекичко” е “меко” ще е една идея по-ритмично според мен
За одеалото може би си права. Не съм се замисляла. Обаче обвива те не го пипам. Точно тази е моята дума.
Не е от подаръка този стих. От преди това е.
Стига теб да не те дразни, аз обичам да споделя, ако нещо ми е дошло на ум при четене. Което съвсем не означава, че трябва да се съобразяват с мен. Случвало се е на мен по такъв начин да ми помагат и дори да се чудя, как не ми е дошло на ум. 🙂
Аз пък често се чудя защо аз го виждам с една дума, друг с друга. На мен никога не ми е минавало през ум думата да я заменя. Стих се излива за минута и предава точно мисълта, която ме е споходила. Понякога е тъпа, понякога смислена, понякога е тъжна, понякога хумористична. Но е точно онази, която ме кара да драскам. 🙂
Нищо сложно няма в писането на стихотворенията, само трябва да се намерят, подберат, заместят подходящите думички, за да се запази ритъмът. Освен в добре предадените емоции и мисли, чарът на поезията е точно в тези ритми, подобно на песните. Не броя срички, но при самото четене, дългите редове “спъват”. В първия куплет, например,” Понякога пък много силно те желая”, думите са в повече и развалят ритмиката. “Понякога тъй силно те желая”, поправя това, без да се променя смисъла. Но авторът решава, дали да приема приятелски съвети или не. Това си е негово право. 🙂
Хареса ми стихотворението. Можеш, значи! 🙂
Палец от мен !
Аз да ти кажа, обичам палците (Хилеж)
Всъщност понякога се получава. 😉
Лесно е когато го можеш 🙂
Като дрехите ти. На мен ми изглежда сложно.
О, това е добро 🙂
Има си страст и отричане, има замисляне. Добре ти се получават, що тъй се вайкаш. Всеки е на приливи и отливи с музата 🙂
Аз съм мида в ръцете на музата си. Мятка ме кат празни гащи на вятър. Идва кога си иска, пише кво си иска и накрая изчезва кат любовник при появата на титуляра – бързо и неочаквано.
Ххахаха, свежо описание.
Ама нали знаеш, че мидите се закрепват за нещо и са супер устойчиви, тая твоята мида, хм… как да кажа, май не е истинска мида 🙂
Пффф не знам истинска ли е, но се закрепва хахха
Ххахаха, туше 🙂
😉