Приказна история

В градинката бе слънчево и светло,
и някак нарисувано, и много цветно.
На припек мъркаше любимата ни котка.
С две книжки тръгнахме на приказна разходка.

🍀

Започва приказката с втората картинка.
Намерихме една добра калинка.
С крачета тропка и каручката ни мъкне,
страхуваме се само, да не хвръкне.

🍀

Дърво огромно клоните разтвори,
усмихна се и проговори.
– Светът е хубав, щом на път сте двама.
От приказките по – прекрасно няма.
Започва с тях щастливото ви детство.
А всяко детство е едно вълшебство.

🍀

Вървяхме и висока бе тревата.
Искряха капчиците на росата.
А над тревата слънцето погледна,
усмихна се и на пътеката приседна.

🍀

– Ще ви направя лодка! –
златна рибка ни подшушна
и бързичко в рекичката се мушна.

🍀

Реката е спокойна и лодката ни плава.
Пътуваме нататък и все по – светло става.
Какво ли ни очаква, едва ли някой знае.
Усещаме магия, около нас витае.

🍀

Посоката случайно ли сгрешихме?
Напред все да вървим решихме.
Огромни гъби отстрани видяхме.
Кога пораснаха, така и не разбрахме.

🍀

Пред нас изникна къща от шишарки,
с три кулички и мънички прозорци с арки.
Отвътре светеше, не бе заключена вратата.
И влязохме. Бе странна тишината.

🍀

Ухаеше на печени бисквитки
и огън в печката бумтеше.
Фенер, перденца, ваза с китки…
Така уютно и приятно беше!

🍀

Сандък намерихме,
но беше празен.
Защо ли нещо в него свети?
Отдавна ли стои забравен?
Там нямаше дори монети.

🍀

– Съкровище очаквах да открием
и тайно после да го скрием.
– Съкровище е светлината.
Без нея има само мрак.
Светът изчезва в тъмнината
и да го видиш няма как.

🍀

Каква е цялата магия,
дечица, днес ще ви разкрия.
В миг ще се сбъдва всичко, което пожелаете.
С животните ще разговаряте и ще си играете.
Ще бъдете, където си решите.
Лудувайте и няма да сгрешите.

🍀

– Здравейте! Казвам се Лисичко.
Послушен съм и си изяждам всичко.
Обичам много да играя.
За истински приятели мечтая.

🍀

– Катерички сме безстрашни,
с дълги, пухкави опашки.
Търсим орехови ядки,
че са много, много сладки!

🍀

– Птици сме от вятъра галени,
жълти, сини, оранжеви, алени.
Цял ден летим по пътеки небесни.
Не чуруликаме, говорим си с песни.

🍀

– Дългоухи зайчета сме ние.
Трудно звяр ще ни открие.
Цял ден по полянки тичаме,
скачаме и се обичаме.

🍀

Сърфирахме на слънчева полянка.
Оказа се, че е възможно.
Пързаляхме се над цветята.
Страхотно беше! Нищо сложно.

🍀

С усмихната и лъчезарна котка
направихме на покрива разходка.
Качихме се на гръбчето ѝ меко,
а тя пристъпваше изящно, леко…

🍀

Намерихме най-умните делфини,
прескачахме вълните сини.
Искреше пенеста водата.
Голяма беше веселбата!

🍀

Играхме много, ала огладняхме.
Едно изпържено яйце избрахме.
Защо е толкова голямо,
нали е за вечеря само?

🍀

Бе омагьосана скалата.
Приличаше на мъдър мъж.
Подвиха ни се колената.
Той проговори изведнъж.
– Ще стане тъмно. Трябва да поспите.
Ще ви завия със звездите.

🍀

В малка локва заплува Луната.
Беше сияйна и много красива.
Късно е вече. Стоим в тъмнината.
Тази пътека къде ли отива?

🍀

Перце мъдрецът ни изпрати
и полетяхме към небето.
Тъй тихо и красиво беше.
Отдолу светеше градчето.
Там приказката сладко спеше.

🍀

🍀

Край. ❤️

Направено от Валентин Петков 😊