– Голяма суша имало! Какво да кажем ние от пустинята! – чудеше се Мрънкалото. – Поне няма да се удавя!
– Не съм те питала, но можеш ли да плуваш?
– Що за въпрос! Нали се запознахме на морето!
– Но ти тогава не пожела да поплуваме заедно.
– Защото щях да си разваля прическата! Някоя вълна щеше да я залее.
……….
– Прецаках си прическата, заради теб! Можеш ли да плуваш, можеш ли да плуваш… Мога. И какво от това?!
– Ще си направиш нова прическа.
– Да, но сега приличам на водорасло. Къде в пустинята да търся фризьор?! Не съм си развалял косата от хилядолетия!
– Аз ще ти я направя.
– Можеш ли?
– Ще се опитам.
– Ще се упражняваш върху мен!
– Няма страшно. Ако не ти хареса, ще я развалим и ще опитаме пак.
– По – добре тренирай върху някой кактус.
– Но с дълга коса си много по – красив! – изненада се Афродита.
– А с помпадура съм бил грозен ли?
– Не. Но сега ми приличаш на рокаджия.
– На кого ти приличам?!
– На Ян Гилън.
– Стига, бе!
– Защо не зарежеш помпадура?
– Не мога! Запазена марка ми е.
– Направих прическа на един кактус. Сполучлива е.
– Видях. Горе, долу… добре е. Но представи си, че кактусите генетично се променят и всички започнат да растат с помпадури. Пустиня с помпадури. Ужас!
……
– Прекрасни са! – възхити се Афродита.
– Прекрасни!!! Не виждаш ли, че са кръстоска между кактус и царевица! Имат коса, имат бодли, но нямат зърно и цветове!
……..
– Нова прическа – нов мъж!
– Нов мъж?!
– Визуално! Иначе си пак ти. Все едно аз да се изруся.
– Да се изрусиш?! Защо ще се изрусяваш?!
– За разнообразие. За да излезем от шаблона.
– Това не го разбирам. Аз, откакто се помня, съм все с моята си прическа. Тя си е част от мен.
– При жените е друго. Ние харесваме експериментите.
– Тогава си направи зелена коса на жълти точки.
……..
– Ти ли си това?!
– Видя ли!
– Какво?
– Не можа да ме познаеш.
– Познах те! Но ми приличаш на нещо…
– На какво?
– На торта.
– Значи съм сладичка.
– Хм. Ако аз си направя ванилова коса с ягодки, ще приличам на сладолед.
– Направи си! Ще е много забавно! Тялото ти ще е фунийката.
– Да не съм луд!
– Да си върна ли старата прическа?
– Не още.
– Добре. Значи тази ти харесва.
– Не ми харесва, но щом на теб ти харесва, може би ще свикна. Добре, да обобщим. Правиш ми старата прическа. Ти си оставаш с тази. Кактусите са без прически.
— Както кажеш. Ти си главата на семейството. Но може ли да те снимам с дългата коса, за спомен.
— Може.
— Много си забавен!
— Такъв съм.
— Трябва да правим малки щуротии понякога, за да преборим стреса. – каза Афродита.
— Стреса? Какъв стрес? Аз нямам никакъв стрес.
— Все пак се нервираш понякога.
— Не се нервирам. Няма да оправя света. Ти нервираш ли се? Изпадаш ли в депресия? Имаш ли паник атаки?
— Когато съм с теб, съм спокойна. Имам си дом и семейство, какво повече да иска една жена?
— Кариера. Да се развиваш професионално. Може би искаш да си артистка или певица? Можеш ли да пееш?
— Не знам. Тананикам си понякога. А, ти? Виждам те като рокаджия.
— Харесвам рок, но на кого да пея? На кактусите ли?
— На онези седем милиарда.
— А, не! После да не мога да се отърва от почитателки. Предпочитам си спокойствието.
— Виж, вместо да експериментираме с реални прически, намерих компютърна симулация. – показа вариантите Афродита.
— Не, не не! Това е друга жена! Аз те харесвам с черния кок!
— Това вече сме ние! 🙂