– Имам около 7 милиарда харесвания във фейса, но това е съвсем естествено. – каза Мрънкалото.
– А аз нямам нито едно. – каза Афродита.
– Важното е аз да те харесвам. За какво са ти другите?
– А на теб за какво са ти 7 милиарда?
– За нищо. Представяш ли си, да започна да отговарям на всеки? Веднага ще пропадне светът.
– Защо?
– Защото няма кой да посочва несъвършенствата.
– Вярно. Съвсем забравих за работата ти.
– Преди спях под кактуса, сега спя до теб. Сега е много по – хубаво, защото двамата сладко си хъркаме.
– Да. Друго си е да спиш до световно известен мъж.
– Така е. Но само ти имаш тази чест.
– Много съм ти благодарна за това! Защо не направиш някаква интересна машина или начин за безплатно електричество, или производство на питейна вода?
– О, много е скучно това! Да ги измислят другите, а аз ще им обяснявам, защо не им се получава.
– А ако им се получи?
– Стават и случайности.
– Да смятам ли, че мърморейки, допринасяш за човешкия прогрес?
– Очевидно е. Нали ти казах, че имам 7 милиарда почитатели.
– Да не са 7 милиарда хейтъри?!
– Какви ги говориш?! Съмняваш се в мен ли?
– Не. Просто ти се възхищавам. Вече имаш 7 милиарда и един почитатели.
– Благодаря! Това си е за Гинес! Мисля, че трябва да отпразнуваме рекорда по някакъв начин. – каза Мрънкалото.
– По какъв?
– Не знам. Ти кажи!
– Никога не съм се замисляла, как се отпразнува рекорд.
– Можеш да ми направиш палачинки.
– Не става. По този начин ще празнуваш само ти, а аз ще работя.
– Така е. Тогава предлагам и двамата да не работим. Така ще го отпразнуваме. Аз цял ден няма да търся несъвършенства, а ти цял ден няма да готвиш.
– И какво ще правим?
– Можем да поспим под някой кактус.
– Всички кактуси са еднакви. Дай да поспим под най – близкия.
– Не са еднакви. Някои са по – големи, а някои по – малки. Някои цъфтят, а други не. Бих ти препоръчал, да намерим кактус цъфтящ в розово.
– И къде ще го търсим?
– Как, къде?! В пустинята!
– Иска ми се нещо нестандартно. – каза Афродита.
– Сетих се! Да играем на войници!
– Как се играе?
– Нареждат се клечки. Аз целя твоите, ти целиш моите.
– Много е детско.
Мрънкалото се замисли.
– Можеш ли да караш мотор?
– Мога. – каза Афродита.
– Ще поръчам два. Ще ни ги докарат с дрон. Ще караме до Голямата скала. Който стигне пръв – печели.
– Какво печели?
– Не знам. Важна е тръпката.
Дроновете доставиха двата мотора. Резервоарите им бяха пълни. Мрънкалото и Афродита дадоха мръсна газ и отпрашиха към Голямата скала. Мрънкалото позволи на Афродита да победи, защото я обичаше. Зад скалата имаше изненада. Басейн с два шезлонга, два чадъра и два студени коктейла.
– О, скъпи! Обичам те! – каза Афродита.
– Знам. – каза Мрънкалото.
– Разтапям се, като леда в чашата. – каза Афродита.
– Течна ли ще станеш?
– Не, това е метафора. Искам да кажа, че ми е хубаво.
– 7 милиарда и един отгоре, съвсем не са малко. – каза Мрънкалото.
– Къде го прочете това?
– Във Фейса. Къде да е?
– Няма значение. Важното е, че сега сме в басейна и ни е хубаво.
– Съвсем лесно е, да зарадваш жена. Но само аз зная, как да го направя. – подчерта Мрънкалото.
Афродита отпи една глътка от коктейла и се разтопи.
