Ти си…

Ти си капките в мойте дъждовни очи
и надеждата в ириси скрита,
ти си онази любов, която горчи,
със мълчание тежко пропита.

Ти си кратички думи и дълги мечти,
и криле променили простора…
Ти си топлия ритъм във мойте гърди,
преизпълнил с лъчи кръгозора.

Ти си светлия грях, от който отпих,
който в мрачните нощи ми свети,
непобраната обич във всеки мой стих
и тъгата в последни куплети.

Ти си сочния плод във чужда градина,
с чийто вкус неопитан заспивам,
и сълзите на залеза в мойта
картина…
Ти си това… без, което умирам.

27.04.17
Алекс ( Малката )