Цветното момиче

Потоп се спусна изведнъж,
а нямаше ни капка дъжд.
Праха по пътя стана кал,
цяла педя, направо печал.

В това безцветно наказание
имаше едничко осезание,
чадърче кокетно само –
мъничко цветно петно.

Момиче под него се скрило,
усмихнато, ведро и мило.
Не даваше то пет пари,
дали гърми или вали.

Тъй напук на пейзажа
боса крачеше по паважа.
Тя нямаше тъжен ден,
всеки бе благословен.

Слънце, дъжд или мраз,
сърцето не беше елмаз.
Понякога тя бе нетърпеливка,
но раздаваше цвят и усмивка.

Талисманче бе тя на града,
знаеха, че щом е излязла сега,
скоро ще чакат слънце с дъга!

10 мнения за “Цветното момиче”

    1. Ех, брееее, тамън реших, че си го изтрил тоя коментар.
      Само ти се напъваш като гледам хахаха Знаем го тоя чадър, само ни го пробутваш 😛
      Както казах и по-горе – Ирен ме подсети просто.
      А това е писано бая отдавна, когато бях бая по-млада 🙂

Вашият коментар