4Б

Блондинка и Брюнетка случайно седнаха една до друга на бара. Блондинката си поръча водка, а Брюнетката уиски.
— Заради мъж ли пиеш? – попита Брюнетката.
— Че за какво друго? – отвърна Блондинката.
— А аз пия, заради жена.
— Обратна ли си?
— Не, но една ми отмъкна гаджето.
— Не го мисли! Значи не те заслужава.
— Но се чувствам самотна. Мислех, че се разбирахме.
— Не страдай. Пълно е с мъже.
— Те мислят само за секс.
— Естествено! За какво друго да мислят?
— На мен ми е странно това, че с един мъж можеш да си говориш за най отвлечени неща, например, как се отглежда зелето, но във всичко прозира една постоянна задна мисъл.
— В какъв смисъл задна?
— Скрита.
— Аха! И каква е тя?
— Искам, да те чукам.
— Много точно наблюдение! Но жените искат да ги чукат.
— Но не е само това. Жените искат и емоционален комфорт, и финансова стабилност. Кой мъж мисли за това?
— Никой.
………
Блондин и Брюнет седнаха един до друг на бара. Блондинът си поръча уиски, а Брюнетът водка.
— Заради жена ли пиеш?
— Че заради какво друго?
— Заряза ли те?
— Да. Заради друга. Оказа се лесбийка.
— Нищо не може да се направи.
— А си мислех, че се разбираме.
— И аз така си мислех.
— И какво стана?
— Несходство на характерите.
— Нищо не може да се направи.
— Жените си мислят, че мислим само за секс.
— Така е. Такава ни е природата.
— Но освен това искаме домашен уют и достатъчно лично пространство.
— Това те не го проумяват. Искат всеки ден да им се казва “Обичам те”.
— Лигаво е.
— Много!
……
До Блондинката седна един Брюнет.
— Заради мъж ли пиеш? – попита Брюнетът.
— Че за какво друго? – отвърна Блондинката. – А ти?
— Заради жена.
— А аз си помислих, заради мъж.
— На обратен ли ти приличам?
— Не, но сега е модерно. Демонстрират си връзките. Заряза ли те?
— Да. Заради жена.
— Заради жена?!
— Оказа се лесбийка.
— Нищо не може да се направи.
— Имаш хубави очи.
— Ама, много е банално! Толкова банално, че чак не ти вярвам!
— Сгреших ли?
— Измисли нещо друго.
— Мъжете се гипсират пред хубави жени и не знаят какво да кажат.
— Това беше добро.
— И теб те зарязаха, значи.
— Мъже много.
— И всички мислят за секс.
— Странно е, да го чуя от мъж.
— Знам какво си мислите.
— Какво си мислим?
— Същото като нас. Но искате да е романтично и не толкова грубо.
— Почти позна.
— И да ви казваме всеки ден “Обичам те”.
— Всеки ден не, но през ден може.
— Ужас!
— Какво му е ужасното? Ще ви се изкривят устите ли?
— Досадно е.
— Но жените имат нужда от това, разбираш ли? Заради собственото си успокоение.
— Но това се изтърква от повтаряне и си губи смисъла.
— Може да си губи смисъла, може и лъжа да е, но имаме нужда от това. Такава ни е природата.
— Всички жени са еднакви.
— Мъжете също.
……
До Брюнетката седна един Блондин.
— Зарязаха ли те? – попита той.
— Има ли значение?
— Как се казваш?
— Има ли значение?
— Добре. Млъквам.
— Говори си. Не ми пречиш.
— И мен ме зарязаха.
— Трябва да попитам защо ли?
— Не. Няма значение.
— Влюбването по принцип е кратко. Минава ти. Тогава виждаш недостатъците в другия и започваш да се дразниш. И той открива твоите.
— Така е. Целта е създаването на потомство и отглеждането му. Природата в началото ни заслепява, за да можем да се размножим.
— Истина е, но звучи гадничко.
— Защо?
— Защото изживяваш коктейл от емоции. И ти е хубаво.
— Биохимия. Хормони.
— Не е толкова елементарно. Привързваш се. Преоткриваш се. Душата ти лети. Разкриваш се. Вярваш на другия. Чувстваш се щастлив.
— Но един ден всичко свършва. И се разделяте.
— Може би има вечна любов.
— Вярваш ли?
— Не, но ми се иска.
— Имаш хубава усмивка.
— Измисли нещо друго.
— И си умна.
— О! Това е голям комплимент за една жена! Но, значи съм грозна.
— Откъде го измисли?! Не съм казвал такова нещо!
— Подразбира се.
— Жените винаги ни вкарват мисли, които не мислим.
— Вие не мислите.
— Шегуваш се, нали?
— Да. Наздраве!
— Наздраве.

…..

— Искаш ли утре да се видим пак? На плажа. – попита Брюнетът.
— Може. – отвърна Блондинката. — Но искам да поканим и ония двамата.
— Кои?
— Онези! Ей, как се казваш? – извика Блондинката на Брюнетката.
— В момента не знам. – засмя се Брюнетката.
— Искаш ли да се видим утре на плажа? Заедно с кавалерът ти? Ще бъдем щура компания!
— Искаш ли? – попита Блондинът.
— Може! – извика Брюнетката и така отговори и на двамата.
…
— Тук сме!
— Видяхме ви!
— Лягайте до нас!
— С удоволствие.
— Как сте?
— Добре. А вие?
— И ние. Заедно ли спахте?
— Още не. – засмя се Брюнетката. – А вие?
— Ние не бързаме.
— Правилно.
— Тук ли ще се пържим цял ден? – попита Брюнетът.
— Тук. Къде другаде?
— Знам едно местенце.
— Далече ли е?
— Наблизо. Зад едни скали. Но трябва да минем през малка дълбочина. Ще се наложи да качим дамите на раменете си. Те ще държат багажа ни, за да не се намокри.
— Знаех си. Без еротика няма да мине! – каза Брюнетката.
— Страхотно! – каза Блондинката. – отдавна не съм яздила мъж.
Всички се засмяха и тръгнаха.

…..

 

— Ах, какво местенце! Точно за четирима!
— И пясъкът е много хубав!
— Когато го открих си представих, че съм тук с някаква прекрасна жена.
— Сега си тук с две жени. Не толкова прекрасни, но все пак жени.
— Които си просят комплименти…
— Комплименти?! Знаем си какво представляваме. Не си въобразяваме нищо.
— Симпатични сте.
— Ах!
— Когато кажеш на жена, че симпатична, знаеш ли какво става?
— Не.
— Това поражда в главата ѝ хиляди мисли. “Значи, не съм много красива, все пак! Тоя ще иска нещо. Сваля ме. Подиграва ми се! Мисли си, че съм лесна. Какво да му отговоря? Поредният досадник. И още много други.
— Защо говориш от името на жените?
— Познавам ги.
— Колко жени познаваш?
— Няма значение.
— Междуполовата война е глупаво нещо. Всички знаем, че едни без други не можем. Предлагам, да не се караме.
— Ние не се караме. Говорим си.
— Местенцето е страхотно! Нека да изкараме едно незабравимо лято. Да оставим миналото, поне за десетина дни и все едно да започнем от нулата.
— Добра идея.
— Аз съм съгласна.
— И аз.
— Да се порадваме на простичките неща. Топлият пясък, водата, скалите, слънцето и вятъра…
— Присъствието на хора също е ценно, защото тук иначе е пусто.
— Да. Хубаво е, да не си сам. Хубаво е, че сме заедно. Точно тук.
— Наистина е хубаво. Благодарим ти, че ни доведе.
— Няма защо. Но не си представях, че ще бъда тук с компания.
— Две жени и двама мъже. Няма нищо случайно.
— Ти коя си избираш?
— Хайде, започнаха да ни разпределят!
— Няма такова нещо!
— Хайде и аз да попитам! Ти, кого си избираш?
— Да избирам за какво? За секс ли? Още не се познаваме.
— Точно.
— Момичета! Пошегувах се!
— Недей! Жените не разбират от майтап.
— Стоп! Стоп!Стоп! Нали казахме, че няма да се караме.
— Не се караме. Говорим си.

…..

— Когато бях малко момче, си мечтаех за подобно местенце, което да си е само мое.
— Сбъднала ти се е мечтата. Но не е само твое.
— Нека да е наше. Така е още по – хубаво.
— След като ме зарязаха, ми се прииска да съм сам. Дори започна да ми харесва. Не се съобразяваш с никого.
— Всичките сме “зарязани”. Усещате ли го?
— Усещаме го. И си мислим, че е несправедливо.
— Зависи. Може и аз да имам вина. Но не знам къде сбърках.
— Защо трябва, да си сбъркал?! Идва момент, в който разбираш, че не си пасвате. Аз не се сърдя. Но не трябваше да става по такъв начин.
— Какъв?
— Изведнъж.
— Дългите обяснения също са болезнени. Най – много боли, че се чувстваш предадена. Вярвала си на този човек, давала си всичко от себе си и изведнъж – чао! Не си пасваме!
— Всичко е въпрос на случайност. Просто не си попаднала на точния човек.
— А, кой е точният човек?! Да не му го пише на челото?
— На моето пише. Ето!
— Нищо не пише. Чисто е като тоалетна хартия.
— Пише! Не виждаш ли?
— Какво пише?
— Пише “Аз съм твоят човек.”
— Това беше готино! Ако бяхме с надписи по челата, щеше да е добре. На моето щеше да пише “Аз не съм твоят човек”
— А на моето “Елате утре”.
— На моето “Свободна съм”.
— Ти да не си таксѝ?!
— Таксѝ съм. С газова уредба.
— Представяте ли си, ако бяхме с екранчета на челата ни и се появяваха някакви надписи: “Не ме търси”, “Мисля”, “Харесваш ми”, “Много ми харесваш”. Това щеше да ни спести много нерви и недоразумения.
— Да, бе! Звучи ми като “Човекът с табелата”.
— По – интересно щеше да е, ако можехме да си четем мислите.
— Щеше да е ужасно!
— Защо?
— Защото преставаш да бъдеш личност.
— Не е това. Тя се притеснява, че ще ѝ прочетат мръсните мисли.
— И това също.
— И сега щях да разбера, какво си мислиш за мен.
— Нищо не си мисля.
— Излъга.
— Лъжите са необходимост.
— Сигурно. Нали заради тях си патим.
— Аз предлагам, вместо екранчета, да имаме някакви светлинки. Червена – не те харесвам. Зелена – неутрална съм. Синя – харесвам те.
— Страхотно. Човекът светофар!
— И къде ще са ни светлинките? На челата ли?
— На задниците. Къде другаде?
— Искаш да кажеш на дупенцата. Моето свети ли?
— Не, но е много съблазнително.
— Ехо! Навлизаме в опасни води!
— Защо? Да не сме кораби? Говорим си.

…..