Не искам повече големи любови!
Нито пък държа да съм влюбена.
Не искам да има път и мостове –
да ме открива някой изгубена…
Не искам да гърмят обещания
и вричане в разни баналности!
Силни думи, чувства, терзания –
днес за мен са само формалности.
Също, не искам бурни емоции,
писма и серенади до съмване.
Вече не съм за тези “промоции”.
Лягам преди да се стъмни…
Няма да кажа, че вече не искам,
да обичам и да бъда обичана!
Нито го мога, нито ми стиска,
на себе си да не приличам!
Дали ме очаква, ако е орисано,
сърцето ми да бие спокойно..?!
Тази любов, ако ми е писана…
За него ще бъде достойната!
Правилно! Никакво напъване! Ако има да става, ще стане. 🙂
А, добре заварил! Каква ти е снимката бе, човек?! Хаха
Ти си си открай време лудо момче! И евала за тази твоя стъпка, и аз го обмислях, но не остана време и ресурс! Оставам тук, сякаш съм си вкъщи. Ще публикувам и най големите си тъпизми.
Без да искам…винаги са се получавали нещата, и да без напън и зор! Здравей, Капитане!
Екипажът ми е дамски, симпатяги разни, аз съм доволен. 🙂 Обещах да ви заведа на Карибите, но ураганът ги помете. Ще отплуваме към един красив, хармоничен и добър свят. Това е нашият кораб, а приказната страна се нарича Фантазия. 🙂
Не вярвам, че всичко в живота ни е написано някъде и ние го живеем като по сценарий. И така да е то все пак като добри актьори имаме право на своята виртуозна импровизация всеки един момент. Но да, импровизацията не е с напъване, тя си се изпълнява с лекота. А как ще раздвижи Вселенските струни…
Здравей 🙂
Понякога, Ир, няма място за философия и мъдрости, всичко започва или приключва. Раз прас
Случващото се е по—силно от всичко, останалото са изводи. Всеки за себе си..Само и ти дори ми стигаш, за да,вирея в тези пространства…някак. Прегръщам те силно, мило момиче
Някои живеят каквото им е писано, други пишат живота си сами. Въпрос на грамотност :）
И това, че ще съм част от този екипаж ме прави истински щастлива :)!