Изгубих се в скандалите,
в капана на вратите.
Отдолу под воалите
на трудностите в дните.
Надвиха ме проблемите.
Рутинните привички.
И малките, големите…
Затиснаха ме всички!
Обсеби ме тревогата,
доведе ми безсъние.
Натежа ми и умората
от вечно пълнолуние…
От взиране в дърветата,
в пороя на листата…
От тръните – проклетите!
Не я видях гората…
Така било наречено –
в нея трудно да вирея!
И от слънцето отвлечена,
другояче ще живея…
Не искам повече големи любови!
Нито пък държа да съм влюбена.
Не искам да има път и мостове –
да ме открива някой изгубена…
Не искам да гърмят обещания
и вричане в разни баналности!
Силни думи, чувства, терзания –
днес за мен са само формалности.
Също, не искам бурни емоции,
писма и серенади до съмване.
Вече не съм за тези “промоции”.
Лягам преди да се стъмни…
Няма да кажа, че вече не искам,
да обичам и да бъда обичана!
Нито го мога, нито ми стиска,
на себе си да не приличам!
Дали ме очаква, ако е орисано,
сърцето ми да бие спокойно..?!
Тази любов, ако ми е писана…
За него ще бъде достойната!
