Как спасих човечеството

Ей, едвам се събудих тази сутрин! Едвам си отлепих очите! Вчера се прибрах от работа, хапнах и седнах да си цъкам на компютъра. Както си сърфирах, външната врата се тресна. Синът влиза така. Обикновено се забива направо в банята, но този път дръпна стола и седна до мен.
– Ей, браво, бе! Сети се! – зарадвах се и се обърнах към него. Подскочих! Някакъв съвсем непознат ме гледаше и се усмихваше.
– Къв си ти бе?! – изтропах на жаргон.
– Марсианец съм.
– А аз съм вегетарианец! Крадец ли си?!
Непознатият пак се усмихна.
– Вярно, зелен си, но защо си с каскет?! Приличаш ми на председател на ТКЗС!
– За да не те стресирам! Така изглеждам по-земен.
– Е, няма що!
– Много си груб! Така ли посрещате извънземните!
– Стресна ме бе, човек… ъъъ… Марсианецо! И да ти кажа, много не ти вярвам!
Тогава той ми разказа шокиращи подробности от моя личен живот.
– От КГБ ли си или от ЦРУ?! И сигурно си холографски образ!
– Съвсем истински съм! Знам историята на цялото човечество, на всеки народ поотделно, а също и твоята история.
– Нямам такава!
– Имаш, имаш… Следим те още от раждането!
– Е, много хубаво! Имах си такова усещане аз, ама все не ми се вярваше…
– От цялото човечество избрахме точно теб!
– Да ме разфасовате, дисекцийка, научни изследвания… прекрасно! Зверове ли сте? Нямате ли сърца!
– Нямаме. Устроени сме различно от вас. Пипни ме! Усещаш ли пулс?
– Не! Но си топъл!
– Нямаме сърца. Кръвта ни циркулира по съвсем друг начин.
– Зелена ли е?
– Зелена. Освен това се трансформираме.
– Знам. Гледал съм филми. Значи, не си това, което виждам?
– Не.
– А какво си?
– Няма значение! Избрахме те за мост.
– Мост!
– Между двете цивилизации.
– И ще спасите човечеството!
– Да го спасим, от какво?
– От самото него!
– Не се намесваме.
– В момента се намесвате.
– Косвено. Налага се.
– Защо?
– Произхождаш от древен, уникален, вечно хленчещ народ, способен да оцелява при всякакви обстоятелства. Съдържаш безценна генетична информация.
– И какво ще правим сега?
– Нищо. Ще си приказваме. – каза той и се усмихна.
– Добре, чакай да си изключа компютъра!
Изключих си компютъра, усмихнах се и… скочих от стола! Пред мен седеше най-божествената, най-нежната, най-сладката и най-неземна жена, в буквалния смисъл.
– Ама какво направи?!
– Превъплътих се. Така по-добре ще ме възприемеш!
– Изчезвай! Жената и децата са тук!
– Те не ме виждат!
Казах на жената, че ме боли кръста и отидох да спя в другата стая. Марсианката дойде при мен да си приказваме. Не устоях. Оказа се голям цепеняк. Превъплъщаваше се в азиатка, европейка, африканка, латино, индо, изредихме всички раси, после минахме на крещящи цветове – синьозелено, пурпурно, оранжево, виолетово… Тази жена ме побърка! И аз не се посрамих! На сутринта тя си тръгна на четири крака и забрави да се развъплъти. И аз бях гроги, но изпълних дълга си. Прекарах мост между цивилизациите. Надявам се, човечеството да го оцени!