Днес

Чаша мляко, три бисквитки,
ароматът на кафе,
две усмивки, дълги плитки
и очи като море.
Розов изгрев, хладна тръпка,
глътка въздух и любов.
Птича песен, лека стъпка,
и за полет съм готов.
Тананикащо започвам
и говоря на жаргон.
Някак свежо те обичам.
Любовта не е нагон.
Тя е нещото, което
във очите ти блести.
Разкопчавам деколтето…
Нека Бог да ми прости.

Сладко от сънища

Аз ще те чакам
дълго, дълго…
защото зная,
ще се върнеш.
И с теб ще бъда
само лято,
в щастлив сезон
ще ме превърнеш.
Притихнали
ще си поплачем,
защото много
ни болеше.
А после…
ще се любим сладко,
тъй както в сънищата беше.

Рождество

Дали е празник или не,
с подаръци или пък без,
в очите на едно дете,
аз себе си намерих днес.
То ме погледна и ме гушна,
прошепна ми, “Днес бях послушна”,
на рамото ми кротичко заспа,
подарък ценен, скъп и мил.

Бог някъде се е родил,
далеч от всяка суета.
Не знам добър ли е света.
Разбрах, защо го е спасил.

Присъствие

Ако си мислиш, че ме няма,
огледай се, решиш ли да пресичаш.
От жълтото на светофара ти намигам,
защото знам, че ме обичаш.
И още друго зная. Можем.
Да литнем заедно безкрили.
Възможно е това, защото
небе за двама сме открили.
Не те сънувам. Няма смисъл.
В живота ни не е възможна среща.
Да пишем думи Бог ни е орисал.
И знам, че някъде блестиш гореща.