Поетеси

Изпълзяха змии в женски дрехи.
Чувам, как зад ъгъла съскат.
Сладострастно телата извиват
и усърдно люспите лъскат.
Рецитират възвишено в рими,
съчиняват прекрасни поеми,
обаятелни, мъдри, значими,
те обичат, няма проблеми.

ПлЪх възторжен към ъгъла тича,
за известност и блясък е жаден.
Любовта е магнит и привлича.
С много обич ще бъде изяден.

Невъзможна любов

Весел заек Фъни Бъни,
в мен, незнайно как, се влюби.
С влажен поглед все ме гледа,
иска да ме люби.
Гъделичка ме с мустачки
и показва бели зъбки.
Вечер прави ми салатки
и пече ми горски гъбки.
После с мен щастлив си ляга
и на топличко се гушка.
Търпелив е, обичлив е
и безкрайно много слушка.
Гледа с мене сериали,
пазарува в магазини,
знам, че тайно ме ревнува,
пак, след толкова години.
Всяка сутрин ме целува
и твърдѝ, че съм кралица.
Но не мога да се влюбя.
Аз съм рижава лисица.

Ако намерим

Ъгълче само за двама
в тъжния свят ще открием.
С мънички чашки за двама
глътки любов ще отпием.
Сладко среднощ ще заспим,
завити с небе на звездички.
Съмне ли, с теб ще дарим,
звездни усмивки на всички.