
Автор: Season
Момичето и вятърът
Вървиш по лазурния бряг,
следите след теб не броиш,
вълните целуват те пак,
не стъпваш, а сякаш летиш.
А аз съм игривият бриз.
От щастие лудо танцувам.
Не съм мимолетен каприз.
Знам, точно за теб съществувам.
Докосвам лицето, косите,
прегръщам горещото тяло,
притихвам, отлитам с мечтите,
в сърце нажежено до бяло.

Гумата
Не ме търси в усмивката на цвете.
Не съм мъгла, не съм и дим.
Не съм и в порива на ветровете,
не съм и в залеза любим.
Не съм ни в облаците, нито на земята.
Не зная кой съм, всичко е лъжа.
Изтри ме ти, остана самотата,
на никого и нищо не дължа.
Изсипа Господ щастие и радост,
а после постепенно си ги взе.
Искрица беше светлата ми младост,
но тъмнината я превзе.
Изтри ми спомените, милото ми детство,
чертите на лицето ми изтри.
И шепа прах остави за наследство.
За да останеш вечна ти.
Амнезия
Направѝ си очите блестящи
и сложѝ морско синьо за грим.
Щом излъчи лицето ти щастие,
прошепни накъде да вървим.
Днес ухаеш на дъжд и бадемово,
маргаритките с мене броиш.
Несъмнено спряно е времето.
Над полянките лесно летиш.
И прегръщам те, залюлявам те,
твоят вятър съм с бели крила.
В небесата сме, обладавам те
и забравяш, с кого си билà.
Отлитане
Стои гнездо самотно,
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони
тъга го полюлява.
Минават дни, сезони…
На чудо се надява.
Ще дойдат, но се бавят,
объркани в проблеми.
Но птиците не идват,
те вече са големи.
Не, няма да се върнат!
Стои гнездото клето.
Сняг клоните прегърна,
разплака се небето.
.














