Вселената умираше от смях.
Превиваше се, риташе с крака:
„Случайна среща? Де да бе така!
Съвсем нарочно всъщност ви събрах!
„Случайна среща“ в градската тълпа?
Стотици хора? Хиляди маршрути?
И тя случайно със въпрос разчупи
тишината? И ти … случайно я видя?
Нима го вярваш? Аз ви дадох шанс.
От вас зависи как ще се получи.“
15 мнения за “Случайна среща”
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Туй е баш продължение на моята среща с непознат
Не съм била там 🙂
Нищо случайно няма в тоя живот 🙂
А шанса е просто изфабрикувана последователност от мигове, която или улавяш, или не.
Даааа, животът ни е един танц с Вселената или ако щете със Съдбата, които някои го танцуват много красиво, а други често се препъват и падат.
Много философски ми идвате само след една цикория
Дрънни две-три, да ти се размърдат чакрите, да ти заговори вселената и на теб 😛
Глухи са ми ушите:)
Ами стани от тях 🙂 Сяда се на онуй дето си го хващаш сутрин 😛
Хахаха, дивак ше са олейш бе. Стига маза
Знаеш, че само се обливам… оливането оставям на други 😛
Вселената ли ми ги върти тия номера?! А аз се чудех, кой се бъзика с мен и ме прави на хахо. 🙂
Баш!
Баш, баш, ама яваш, яваш
Никой не те прави. Ти си толко Хрисим и добричък
Тихите води са най-опасни…