Живота кръговрат, борбите
живеем. Върти се, колело.
Неспирно. Минават съдбите
Пълни с щастие, и с тегло.
За всеки човек отреден е
живота- драсната черта
Живота човешки земен е
Очакване. Жадувана мечта.
Един скован е , раздиран
От тежки неволи и тъга.
За друг шарен и благ е
Споделена любов, ясна дъга.
Но идва деня. Тялото пада.
Грохотно свършва съдбата.
В миг живите потапят се в ада.
Покосени.одежда за тях е тъгата.
В последен дом полагат любим.
С тягостен стон, сълзата облива.
Чернее сърце. Той непрежалим. .
От тях отне го смърт граблива.
Скръбта е цената на любовта.
Не съм убедена, че цената на любовта е да скърби. Тук иде реч за скръб, която те застига без да я очакваш. За емоцията, която ме е притисната в такъв момент.
А любовта трябва да е положително. Ако носи болка не е любов. Поне за мен.
Такъв е животът. Едни си отиват, други се раждат. Хайде днес и аз ще публикувам нещо тъжно
Така е Ренка. И макар да го знаем се оказва, че никога не сме готови.
А когато ни напускат млади пък съвсем
Когато обичаш някого и го загубиш, скърбиш. Не значи, че любовта е скръб.
Така те прочетох.
Който и когато да си отиде от нас и ни е бил любим е болка!
Загубата е болка, любовта е това, което може да ни спаси или затрие след загубата, зависи всеки как ще го понесе.
Хубав стих, емоционално разхвърлян е, но ми харесва.
Точно си усетила емоционалното разхвърляне. Болката е прясна, а стиха е опит да канализирам
Винаги се усеща емоцията във всяко нещо, в стиха, рисунката, даже и в снимката.
Човек ако гледа вижда, иначе просто се плъзга по ръба на света 🙂
(вдигам палец)