Изгреви, залези…
Топла нощ между тях.
По средата на тъжното
си мечтая за смях.
За момчето безгрижно
от една улица крива,
по която, щом мръкне,
към звездите отива
и се пита, дали някъде,
също, в далечното, там,
живее друг някой,
който гледа насам.
3 мнения за “Звездоброец”
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Както казва Ирен: бива те в краткостишията 🙂
Всички сме малко или много: някой, някъде, там, из кривото тъмно. Все се лутаме из тоя светъл промеждутък, наречен ден и се чудим, покрай някой романтичен изгрев или залез, какво аджеба става в тоя живот…
Някой някъде там,
в всекидневното сиво,
като тебе е сам,
но прегръща красивото.
И се взира в звездите
и в луната се взира,
може би стихове пише
и за обич човешка умира.
Благодаря! 🙂