Клюкарката

За местната клюкарка със любов
ще драсна ред или пък два.
Ще сложа рими или апостроф,
все тъй с най-милите слова.

Простете ми, ужасно съгреших!
Не е клюкарка тя,а се интересува.
Достойнството ѝ грубо опетних.
Върти очи и на невинна се преструва.

За нея всичко е въпрос на информация.
Събира я с прилежността на полска мишка.
И всичко туй за нейна лична консумация,
но после пуска я до всички като нишка.

Изплела мрежата информационно-наблюдателна
и пуснала радарите във всичките посоки,
въздишка не минава покрай нея възмутителна,
а всичко се записва във аналите дълбоки.

Дори да пуснеш някъде дезинформация,
ще те разнищи до последната ти мисъл,
а после ще използва висша дипломация,
за да покаже, че уви, за туй не си дорасъл!

Цветното момиче

Потоп се спусна изведнъж,
а нямаше ни капка дъжд.
Праха по пътя стана кал,
цяла педя, направо печал.

В това безцветно наказание
имаше едничко осезание,
чадърче кокетно само –
мъничко цветно петно.

Момиче под него се скрило,
усмихнато, ведро и мило.
Не даваше то пет пари,
дали гърми или вали.

Тъй напук на пейзажа
боса крачеше по паважа.
Тя нямаше тъжен ден,
всеки бе благословен.

Слънце, дъжд или мраз,
сърцето не беше елмаз.
Понякога тя бе нетърпеливка,
но раздаваше цвят и усмивка.

Талисманче бе тя на града,
знаеха, че щом е излязла сега,
скоро ще чакат слънце с дъга!