🐪

🐪

 

🐪

– Виж! Гущерче!
– Какво, да му гледам!
– Мърда си опашката!
– Много важно!

🐪

– И ми се усмихва!
– Да, бе!
– Виж, го!
– Няма смеещи се гущери.
– А, какви има?
– Сърдити.

🐪

– Пеперудка!
– Махни я! Махни я!
– Разкошна е!
– Загрозява ме! Червейче с крилца!
🐪

– Калинка! – зарадва се Любопитко.
– Чудо голямо! – обади се Мрънкалото.
– Има седем точки и шест крака.
– Интересно ми е, ако имаше седем крака, как щеше да върви?!
– Тя не ги вдига всичките едновременно.
– Много ясно! Ако ги вдигне, нали ще падне! Още малко и ще я направиш четири по четири, като джип.
– Защо си все кисел?
– Не съм кисел. Разсъждавам мъдро.

🐪

– Мисля, да посадя дърво. – каза Любопитко.
– И защо?
– Ти не си ли садил?
– Не. Те сами си растат.
– Овощните се садят. Но не знам, ябълка или круша да бъде.
– Все тая! Аз не ям плодове.
– А, какво ядеш?
– Каквото ми падне.
🐪

-Направих си автомобил! – каза Любопитко.
– Да, бе! Ти, да не си гений!
– Гений съм.
– Може ли, да върви?
– Разбира се. Не ти ли харесва?
– Кола, като кола.
– Искаш ли, да се повозиш?
– Не.
– Защо?
– Не ми се вози.
🐪

– Направих си спътник!
– Това ли е?
– Да.
– От консервни кутии ли го направи?
– Не. Съвсем истински е!
– И как ще лети?
– Ще се изстреля с ракета носител.
– Имаш ли я?
– Не, но намерих фирма. Ще го направи безплатно.
– И консервата ти ще обикаля Земята, ли?
– Ще изследва измененията на климата и движението на китовете.
– На китовете?! Ще им казваш, накъде да се движат, ли?!
– Ще следя движението им и популацията.
– По – тъпо нещо не бях чувал!
– Защо?
– Китовете се движат, накъдето си искат.
🐪

– Ще летя в Космоса! Искаш ли, да дойдеш?
– Не.
– Ще е много интересно!
– Да се влача чак до Космоса и да се въртя, като ненормален, около Земята?! Няма смисъл!
– Аз ще летя. Предложението не е за изпускане.
– Лети. Може пък и да се върнеш някога.
🐪

– Ти си герой!
– Благодаря! Но ти си същата, като мен?!
– Разбира се! Аз съм Любопитка.
– Ура! Ще изследваме заедно света!
– С удоволствие!
🐪

– Махнете тези животни от мен!
– Това са насекоми. – каза Любопитка.
– Червейчета с крилца!
– Прекрасни са!- каза Любопитко.
– Светът е ужасен, сбъркан и неправилен. Вие, също!
🐪

– Намерихме едно огледало.- каза Любопитко.
– Едвам го домъкнахме. – добави Любопитка.
Мрънкалото се изправи пред огледалото.
– Този много ми харесва! – каза той. – Но вие не!
– Ти си най – голямото мрънкало на света! – каза Любопитко.
– Не съм мрънкало! Просто съм правилен.
– Стой си в пустинята, щом си толкова правилен! Без приятели. – каза Любопитка.
– За какво са ми?! Само пречат! Отивам, да спя!
И мрънкалото заспа под един кактус. Любопитко и Любопитка се ожениха. Родиха им се деца. Вече имат и внуци. А Мрънкалото още спи. Ако случайно го видите, не го будете! Направете се, че не го забелязвате.

🐪