Към съдържанието
Не питай, дали те обичам.
Не мога всичко да зная.
Дъждът гъделичка тревите
и чувам смеха им в безкрая.
Усмихват се моите думи,
намигат ми лампите в мрака,
а птиците винаги бързат
и май не умеят да чакат.
Зает съм. В момента усещам.
Защо ми задаваш въпроси?
Докосвам те с мисли горещи
и хукват мечтите ми боси.
Твоите топли очи
срещам само за миг.
Моите устни мълчат,
а в сърцето ми – вик!
Тези твои очи…
сън неземен, мечтан…
Те не гледат към мен,
друг за тях е избран.
