Ако ме търсиш, ти ще ме намериш,
Във думите написани, в мълчанието.
Повярвай, за нас все още има време…
а липсата е само оправдание.
Ще ме намериш, ако ме поискаш.
Дори да трябва в храм езически на жрица
да влезеш, да поемеш сляпо риска,
да ме потърсиш в пламъче на вощеница.
Да ме потърсиш във изплакана сълза,
в сълза преглътната, в сълза изтрита,
за мен да молиш падаща звезда
и да броиш листенцата на маргаритка.
И мантри ако трябва ще редиш с любов.
И със любов във пътя ще се взираш
Ще ме намериш, ако искаш и ако си готов…
Защото аз съм тук, в теб…
А ти ме искай, за да ме намираш.
Сложно е. Мъжете никога не са готови, точно за такава любов и все трябва да бъдат побутвани. :）
Нещо като… “Обичай ме, бе сульо！Коя друга, ще те хареса?！“
Трябва да се иска, в любовта е задължително！Дали ще ти дадат, това е друг въпрос. :）
Любовта е даване, а не взимане, така че “исканията” и тропането с крак никак не ми се връзват. Мога да разсъждавам много по тази тема, но то е безсмислено. Така или иначе, всеки си има свои разбирания за любовта, не зависимо верни ли са или грешни според мен. Животът ми до тук ми е показал недвусмислено, че получавам не нещата, които “изисквам”, а тези, които вярвам, че заслужавам. 🙂
Не, любовта не е даване. Тя е един непрекъснат взаимен обмен, на чувства, емоции, настроения, мисли и течности. Ако движението е само в едната посока, се получава пресъхване. :）
Много обмен на всичко изброено по-горе ти пожелавам 😉
Благодаря！Търся обект. Хаха！:）
Ха ха, за обект, не мога да помогна, ама виж нахвърлила съм по-горе някакви местенца за търсене, а ако не са достатъчни, до добавя още 😉
Може да напиша някакъв Търсеводител 🙂
Женотърсач на съвременния мъж. Много влюбена, средно влюбена, малко влюбена… нормална, полунормална, откачалка… произведена в… обем памет… използвай филтъра. :）
Ето, сложих “условие” ! Искай ме, за да ме намираш 😉
Ами това стихотворение е много въздействащо, препрочетох си го няколко пъти. Финалът оределено не е моя, в последните изречения намирам някакво излишество /хехе/, но определено г-жа Тодорова си знае…:)
А, вие двамата, нямате ли си друга работа да ви питам? Седнали да ми разговарят за любовта…! Я по-добре за вселената и всичко останало… 😉
Е, то така де Любовта, Вселената и всичко останало. 😉 Това не е ли работа? И то мнооооого важна. 😉
Хахаха, ох изчезвам. А мога да си говоря с вас по темата до 23.12.17 🙂
Съгласна съм с Ренката. Любовта е даване. Без задължително да очакваш да ти се даде.
Защо изобщо трябва да се определя любовта какво е?!
Всеки път се чудя на подобни въпроси.
Може да е различна и многолика и да се променя, но не е една и еднотипна, според мен 🙂
Иначе стихото е въздействащо.
Не обичам думата “трябва”. 🙂 А хората обичат да определят кое какво е според своите виждания, защото така не се объркват. Ясно е какво е стол, вода, цвете и други одушевени и неодушевени предмети. Познават вкусове – сладко, солено… И искат да могат да дадат определения и на по-абстрактни неща. 🙂
Е тя се променя. И ти се променяш с всяка следваща любов. Но да искаш в любовта е егоизъм за мен.