В умиращите светлини на залеза,
навярно раждат се поеми.
Но тези мигове тъй кратки са,
да стоплят някой нямат време.
В очите ти гори животът
и чезне в мрака самотата.
Докосвам те с любов, защото
споделяш с мене тъмнината.
Сънуваш бяла пеперуда,
уханието на цветята
и как танцуваш до полуда,
и пиеш жадно от росата.
А изгрева ще го пропуснем.
Кафе горчиво за наслада.
Ще те целуна, няма да те пусна.
В сърцето ми си вечно млада.

еми бива те с малките стихчета
То това даже не е и толкова малко! И с по-кратките го бива 🙂
Липсваше да разчупиш скуката 🙂
и аз после отчетох, че не е кратко. 🙂 Но като го четох усещането беше за кратичко
Кратко беше, но го редактирах. Даже го разделих на куплети. 😉
Абе, раздал си се тук, имал си какво да кажеш 🙂
Липсват ми хумористичните краткостишия на Вал.
И те също.
Аз затова казах, че липсва да разчупи обстановката. Явно е без муза и му липсва надъхване.
Да му станем музи, барем живне малко 🙂
Честно казано, вече почти не ми се пише. Не мога да се меря с корифеите, които имат по няколко хиляди стихотворения. 🙂 За да ми станете музи, трябва да ми изиграете по един кючек, с метли на кръста. 😉
Е тъй то. Без музи не става. За кючеци обаче не ме търсете
Е ти ще си в балета на “Лебедово езеро”. 🙂
Вал, огледай се за самодиви. По верни са от музите.
Няма. Пълно е с реални неверни жени. 🙂
Мани я тая реалност. Поетите мечтаят.
Да бе, точно там ти е проблема, останал си в реалността 🙂 Малко мечти никому не са навредили.
А ония “кУрифеи” хич не ми ги хвали, те толкова са се отнесли, че чак са в друга галактика, толкова са нависоко… Хасхахаха
Аз поне харесвам по-земни и простички неща.
А за кючека и мен не ме брой, вече не съм толкова подвижна.
Две отпаднаха, Келешът я боли кръста, няма здрави музи вече! 🙂
След ковид, нищо здраво не остана, поне не земно.
Може някоя извънземна муза да сте споходи 🙂