Свирукам си, когато спя,
говоря си и се усмихвам.
Не помня нищо сутринта,
очи отварям стихнал.
Изчезвам с бледата луна,
потъвам в сънения град,
дори не мисля за жена,
попадам в истинския свят.
Но, ако чуеш през нощта,
да шепна, колко те обичам,
не са за тебе тез слова,
а са за другото момиче.