Катаклизъм

КАТАКЛИЗЪМ

В началото на любовта ни… не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята… страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.

Светкавици засвяткаха съдбовно,
разцепиха небето не веднъж,
а стъпките на вятъра греховен,
танцуваха в полегналата ръж.

Изригнаха вулкани от желание,
обляха непристъпните скали,
дочуха се сподавени стенания.
Дъждът!? Не се отказа да вали…

Разнежено небето се усмихна,
когато напои с любов страстта,
телата ни отдадени притихнаха
в душата на възкръснала зора.
снимка: интернет