Опитай се! Ти, може би, си вкусна!
И може би, омайващо ухаеш!
Повярвай си! Усмивка ще ти пусна!
Навярно си прекрасна, без да знаеш.
Бъди, не толкова сериозна,
намигвай си, светът не е ужасен.
Пътеки много, всяка е възможна,
тръгни по свойта с поглед ясен.
И ако някъде те срещна,
да хвръкнат всичките ми шапки.
“Прекрасна е!”, да кажа
и да те прегърна, превърнал
се в дъждец от златни капки.
Ей, сега ще се опитам 😉
Да ти кажа под секрет, всичко зависи от подправките！:）
Като да поднесеш недоварен боб
Правено, но недоправено
Права си, както винаги. Благодаря!
Забележките се възприемат, като навлизане в личното пространство и едва ли не, като заплаха. След кратко почесване по главата, го промених, винаги може да се промени и сега е по-гладко. :）
“Бъди мънИчко несериозна”, влиза в ритъма, докато “Бъди мЪничко несериозна”- не！Второто е правилно, така трябва да се чете, но тогава наистина се губи ритъма и е нужна замяна.
Да си кажа аз без някой да ме е питал. 🙂 “Забележките се възприемат, като навлизане в личното пространство ..” и защо така? Даже питам, защо се приемат, като “забележки”, а не като изразено мнение? Когато нещо е публикувано в интернет, то вече не е в “личното пространство” и за мен е естествено, човек да може спокойно да го коментира. Когато искам нещо да запазя в своето лично пространство, то то е точно там и до него имат достъп само тези, които аз съм допуснала в личното си пространство. А Шаломката е винаги добре дошла с мнението си при мен. 🙂 И не само тя, всеки, който иска да ми каже нещо за това, което е прочел.
Права си, Иренче, но така се възприемат. Факт. Нещо като… “Тая ли ще ми каже, как да пиша!”. И аз реагирам първосигнално, признавам си го, но после разумът надделява над емоциите и търся варианти. Другата реплика, след редакция е, “Да, но то вече не е мое”. Напротив, твое си е, идеята, смисълът, формата, са си твои, само е финосано и полирано. :）
Това дали ще се съобрази човек с изказаното мнение е друг въпрос. Може да се съгласи, а може да отхвърли. 🙂
Ехаааа, много яко! Браво!