-И накрая осъзнаваш това, което винаги си знаел, че Любовта е достатъчна. И когато приемеш това в сърцето си Любовта ще изживее собственото си възкресение. Защото там, в единението душите ни се преплитат намерили общия път, общия дом и единствената истина съществуваща във Вселената. Защото домът е там, където не е нужно да се преструваш или да внимаваш. Където няма завист, преценка, притежание, контрол и конкуренция. а разбиране, подкрепа, прошка и състрадание. Познавам те от много животи и знам, че в прегръдката си, съм те прибрала у дома. Готова съм да те заведа там. И тогава времето и мястото вече няма да имат значение. А ти готов ли си?
Черният котарак започна да се гали в краката ми. След което ме последва. Явно беше готов.
11 мнения за “Любовта е достатъчна”
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Ауууу, какъв красавец / сърчице/. Роден е само за гушкане и мачкане 🙂
Така е любов и дом са много важни хармонични части на едно цяло. Много добре си го казала, Ирен.
Напълно съм съгласен с написаното, а черните котараци са ми голяма слабост. Имах такъв.
Две черни съкровища съм имала. От колажчето има по една снимка на всеки от тях. Слабост са ми черните котараци.
Умнички и гальовни.
Сега пред блока единия от петте диванета е такъв пухен черньо 🙂 И той е много гальовен.
Принципно всяка котка, която усети доброта и любов е гальовна. Те са изключително умни същества и усещат човека, не са само своенравни, както мислят мнозина от хората.
Гальовни са с непознати, защото това е начина, да получат храна. Моят беше много привързан към мен и страдаше, когато ме няма.
Ще прозвуча като лош човек, но не обичам котки. Алергична съм.
Нямам проблем с хора, които не обичат котки или изобщо животни, стига да не ги нараняват.
И аз като Ирен.
Важно е просто да уважаваме животинките, те нищо не са ни направили 🙂
Уважавам ги. Не ги наранява, но не умея да им се радвам. Чак в 9 клас ми разреши ха куче и то в двора. Няма я тая детската любов създадена у мен
Не, не е до детска любов, в смисъла да си гледал, живял. Никога като дете не са ми разрушавали да имам. Ни куче, ни котка, ни хамстер или рибки. Пък аз сега все осиновявам някое бездомниче. 🙂