На мен остави камъните

Твоите очи, страннико, и моите
не виждат едно и също…
Твоите виждат пътя,
моите – камъните!
Твоите виждат изгрева,
моите виждат залеза.
Твоите виждат радост,
моите виждат болката…
Твоите уши, страннико, и моите
не чуват едно и също!
Твоите чуват песен,
моите чуват вопъл.
Твоите чуват звън,
моите – камбаната…
Твоите чуват крясък,
моите – само стон!
Твоите рани, страннико, и моите
не болят едно и също!
Твоите болят като живота,
моят живот е рана.

Така че – не спирай при мен, страннико!
Върви си, върви по пътя…
На мен остави камъните!