От слънцето отвлечена

Изгубих се в скандалите,
в капана на вратите.
Отдолу под воалите
на трудностите в дните.

Надвиха ме проблемите.
Рутинните привички.
И малките, големите…
Затиснаха ме всички!

Обсеби ме тревогата,
доведе ми безсъние.
Натежа ми и умората
от вечно пълнолуние…

От взиране в дърветата,
в пороя на листата…
От тръните – проклетите!
Не я видях гората…

Така било наречено –
в нея трудно да вирея!
И от слънцето отвлечена,
другояче ще живея…