Преди е била ангелче, а след това е станала разпиляна по някакви причини? Или е разпиляла любовта си по земята, защото не ѝ е достатъчно да обича само едно животинче?
И има нужда да се разпилее… да я раздаде… Какво е, ще ми кажеш ли, Мила? 🙂
Най-хубавото на живота е…кръговратът му… разпиляваш се заради някого, после друг те “събира” пак…да, има следи, винаги остават белези(части загубени)…но даването е смисълът на живота. Аз поне така мисля.
Благодаря за коментара!
Ама не винаги си пилееш сам…
тези като си ги разпилях, бяха наблизо разпилени…и нищо не загубих 🙂
Не вярвам някой да обича да не се намира…но аз не разбирам много…та знам ли..
Понякога е”вечно”, друг път не е … Какво значи “вечно”? Докато смъртта ни раздели? Но човек може добре да се грижи за някого само ако се грижи за себе си добре. Не напразно в самолетите дават наставления майките да слагат първо своите кислородни маски, а после тези на децата. Не помогнеш ли на себе си, ставаш грижа за хората до теб
Темата за кръговрата в живота ме вълнува и мен напоследък. Имам едно непубликувано нещо по въпроса, глупаво е… Аз пък мисля, че кръговрата по-скоро ограбва, защото може да те събере само този, който те е разбил. Други колкото и да те събират не могат да възстановят всички парченца и те винаги болят. Винаги. Някой сигурно ще каже, че ти сама трябва да се събереш, че друг колкото и да те обича, не обикнеш ли ти, сама себе си, никога няма да бъдеш удовлетворена, с когото и да си, колкото и правилен да е той. Но… има все пак незаменими хора. Като състояние може би, в което си се чувствала с тях. Променили са нещо в теб, станала си друга някак и после не можеш да бъдеш с други изцяло, защото много ти липсват. А за да се обикнеш сама себе си е толкова трудно. Понякога невъзможно и затова можеш да се обичаш само, когато някой друг те обича, защото тогава ставаш по-добра и светла и слънчева. Смееш се, усмихваш се… ставаш замислена и плавна, плуваш във въздуха като фея, движенията ти стават по-красиви, умерени, гласът ти, дори се променя и звучи приказно някак. Много се разписах.. и преди да изтрия всичко, бързам да го пусна. Хубаво име имаш, Мила. 🙂
Хм… ще пусна нещо специално за теб, Есенно момиче 🙂 А ти пусни онова непубликуваното. Какво пък толкова, а? И аз това, което ще пусна е лично, вероятно има нужда от редакция. Даже не знам в кой раздел да го пусна, но ще го публикувам след малко.
И аз имам един колаж с части от пъзел. 🙂 Може да го кача тези дни. Казваш частите не правят винаги едно цяло?
Понякога…някой “открадва” част…и после се продължава трудно… с кръпки 🙂
Преди е била ангелче, а след това е станала разпиляна по някакви причини? Или е разпиляла любовта си по земята, защото не ѝ е достатъчно да обича само едно животинче?
И има нужда да се разпилее… да я раздаде… Какво е, ще ми кажеш ли, Мила? 🙂
Прилича ми на Карамелка… само дето е с бяла рокличка 🙂
Най-хубавото на живота е…кръговратът му… разпиляваш се заради някого, после друг те “събира” пак…да, има следи, винаги остават белези(части загубени)…но даването е смисълът на живота. Аз поне така мисля.
Благодаря за коментара!
Когато сам си разпилееш пъзела и загубиш частите, е невъзможно друг да ти го събере. 🙂
Ама не винаги си пилееш сам…
тези като си ги разпилях, бяха наблизо разпилени…и нищо не загубих 🙂
Не вярвам някой да обича да не се намира…но аз не разбирам много…та знам ли..
Нареди си ги тогава и си свиркай. Какъв ти е проблемът? 🙂
Кой е казал, че имам проблем 🙂 Бива ме със свиркането, със сигурност :))
Олекна ми! Не искам да има нещастни жени! 🙂
Нали си плю в пазвата да не ти се случва…пък и нещастна…:))
Пазвата ми е пълна, с какво ли не! По-добре, не надничай там. 🙂
Хаха…нали знаеш, като кажеш на жена “недей”, тя какво прави :)))
/хитрец…признавам ти го../
Изобщо не е възможно друг да те събере, ако ти не искаш. Очакваме от хората те да се грижат за нас, да ни събират, на ни разбират
Имате право…всеки сам е нужно да се грижи за себе си и да се обича…всеки друг е част от пътя…но явно не вечно 🙂 Завинаги сме сами със себе си…
Понякога е”вечно”, друг път не е … Какво значи “вечно”? Докато смъртта ни раздели? Но човек може добре да се грижи за някого само ако се грижи за себе си добре. Не напразно в самолетите дават наставления майките да слагат първо своите кислородни маски, а после тези на децата. Не помогнеш ли на себе си, ставаш грижа за хората до теб
Темата за кръговрата в живота ме вълнува и мен напоследък. Имам едно непубликувано нещо по въпроса, глупаво е… Аз пък мисля, че кръговрата по-скоро ограбва, защото може да те събере само този, който те е разбил. Други колкото и да те събират не могат да възстановят всички парченца и те винаги болят. Винаги. Някой сигурно ще каже, че ти сама трябва да се събереш, че друг колкото и да те обича, не обикнеш ли ти, сама себе си, никога няма да бъдеш удовлетворена, с когото и да си, колкото и правилен да е той. Но… има все пак незаменими хора. Като състояние може би, в което си се чувствала с тях. Променили са нещо в теб, станала си друга някак и после не можеш да бъдеш с други изцяло, защото много ти липсват. А за да се обикнеш сама себе си е толкова трудно. Понякога невъзможно и затова можеш да се обичаш само, когато някой друг те обича, защото тогава ставаш по-добра и светла и слънчева. Смееш се, усмихваш се… ставаш замислена и плавна, плуваш във въздуха като фея, движенията ти стават по-красиви, умерени, гласът ти, дори се променя и звучи приказно някак. Много се разписах.. и преди да изтрия всичко, бързам да го пусна. Хубаво име имаш, Мила. 🙂
Хм… ще пусна нещо специално за теб, Есенно момиче 🙂 А ти пусни онова непубликуваното. Какво пък толкова, а? И аз това, което ще пусна е лично, вероятно има нужда от редакция. Даже не знам в кой раздел да го пусна, но ще го публикувам след малко.