Разпиляна..

Разпиляна...

Когато частите не правят цяло…

18 мнения за “Разпиляна..”

  1. Преди е била ангелче, а след това е станала разпиляна по някакви причини? Или е разпиляла любовта си по земята, защото не ѝ е достатъчно да обича само едно животинче?
    И има нужда да се разпилее… да я раздаде… Какво е, ще ми кажеш ли, Мила? 🙂

    1. Най-хубавото на живота е…кръговратът му… разпиляваш се заради някого, после друг те “събира” пак…да, има следи, винаги остават белези(части загубени)…но даването е смисълът на живота. Аз поне така мисля.
      Благодаря за коментара!

        1. Ама не винаги си пилееш сам…
          тези като си ги разпилях, бяха наблизо разпилени…и нищо не загубих 🙂
          Не вярвам някой да обича да не се намира…но аз не разбирам много…та знам ли..

                    1. Хаха…нали знаеш, като кажеш на жена “недей”, тя какво прави :)))
                      /хитрец…признавам ти го../

          1. Имате право…всеки сам е нужно да се грижи за себе си и да се обича…всеки друг е част от пътя…но явно не вечно 🙂 Завинаги сме сами със себе си…

            1. Понякога е”вечно”, друг път не е … Какво значи “вечно”? Докато смъртта ни раздели? Но човек може добре да се грижи за някого само ако се грижи за себе си добре. Не напразно в самолетите дават наставления майките да слагат първо своите кислородни маски, а после тези на децата. Не помогнеш ли на себе си, ставаш грижа за хората до теб

      1. Темата за кръговрата в живота ме вълнува и мен напоследък. Имам едно непубликувано нещо по въпроса, глупаво е… Аз пък мисля, че кръговрата по-скоро ограбва, защото може да те събере само този, който те е разбил. Други колкото и да те събират не могат да възстановят всички парченца и те винаги болят. Винаги. Някой сигурно ще каже, че ти сама трябва да се събереш, че друг колкото и да те обича, не обикнеш ли ти, сама себе си, никога няма да бъдеш удовлетворена, с когото и да си, колкото и правилен да е той. Но… има все пак незаменими хора. Като състояние може би, в което си се чувствала с тях. Променили са нещо в теб, станала си друга някак и после не можеш да бъдеш с други изцяло, защото много ти липсват. А за да се обикнеш сама себе си е толкова трудно. Понякога невъзможно и затова можеш да се обичаш само, когато някой друг те обича, защото тогава ставаш по-добра и светла и слънчева. Смееш се, усмихваш се… ставаш замислена и плавна, плуваш във въздуха като фея, движенията ти стават по-красиви, умерени, гласът ти, дори се променя и звучи приказно някак. Много се разписах.. и преди да изтрия всичко, бързам да го пусна. Хубаво име имаш, Мила. 🙂

        1. Хм… ще пусна нещо специално за теб, Есенно момиче 🙂 А ти пусни онова непубликуваното. Какво пък толкова, а? И аз това, което ще пусна е лично, вероятно има нужда от редакция. Даже не знам в кой раздел да го пусна, но ще го публикувам след малко.

Вашият коментар