Изпий си кафето горчиво.
Денят е облечен пак в сиво
и слага поредната маска.
Нахлупил оръфана шапка
по улици криви се скита.
Изпий си кафето до капка.
За теб никой нищо не пита.
Не чакай любов и усмивка,
докосват те сенки бездушни.
Студен вятър с лед ги обвива
и клюки в ушите им шушне.
Но, криеш ли слънце в сърцето,
в мен лято ще бъде, не зима.
Пусни го, да грее, проклетото!
Тогава ще знам, че те има!

“Горчиво, сиво, проклето, оръфана”… доста негативен отенък… обаче като цяло ме усмихна накрая 🙂
Все пак има някакъв позитивизъм, да му се не види 😛
Колко па да е негативно с туй топло заглавие. Още там се сгрях.
Значи е на топли и студени вълни, като в критическата 😛
Ухааа. В критическата па къде го прати. Той млад левент още.