Просто обичам силуета ѝ, особено по залез, има някакво очарование и всяка снимка е различна. Добре, че съм качила малко, че лятото особено, често, често щракам.
Точно! Най-често се сещам когато се връщам по залез към София по магистрала Тракия. Но в движение, в комлата си знам, че снимка хубава няма да направя. просто и се радвам. Но също хубав “профил” има и от Перник към София като пътувам, то тогава го виждам по-често сутрин.
Виж от Перник не съм се заглеждала, там блея в другите посоки 🙂 Иначе съм пристрастена към залезите, ама пусто нали съм без кола, та не всеки път мога да отида по това време да снимам някъде по-отдалеч. Ама някой път ще се отида до Казичене. От там също е интересно и града ще се хване.
Значи като видя телевизионата кула на Копитото от някъде, така, че да ми се прииска да я снимам, все за твоите снимки се присещам. 🙂
Виж ти, че аз май само две, три снимки съм пускала, толкова емблематични ли са станали 🙂
Снимай, Ирен, давай да видим какво е привлякло окото ти 🙂
За мен някак са станали 🙂
Просто обичам силуета ѝ, особено по залез, има някакво очарование и всяка снимка е различна. Добре, че съм качила малко, че лятото особено, често, често щракам.
Точно! Най-често се сещам когато се връщам по залез към София по магистрала Тракия. Но в движение, в комлата си знам, че снимка хубава няма да направя. просто и се радвам. Но също хубав “профил” има и от Перник към София като пътувам, то тогава го виждам по-често сутрин.
Виж от Перник не съм се заглеждала, там блея в другите посоки 🙂 Иначе съм пристрастена към залезите, ама пусто нали съм без кола, та не всеки път мога да отида по това време да снимам някъде по-отдалеч. Ама някой път ще се отида до Казичене. От там също е интересно и града ще се хване.
Перник, но не през Владая, а по магистрала Люлин
Аха, добро уточнение. От там отдавна не съм минавала.
От стария апартамент имахме изглед на кулата. Всеки ден я киризех
Човек трябва да се наслаждава на това което има, докато го има 🙂