Вече не болиш

Дали живееш още на стария
адрес?
Дали живееш…?
Къде да те намеря?
Голям ми е светът.
Без теб голям ми е
и мисля си за „вчера“.

Почти съм сигурна и
днес,
почти съм сигурна,
че тез желания във мен
безумни са.
Но искам да те видя.
Веднъж,
поне веднъж,
където уличният музикант
любима песен свири.

И може би във някой дъжд…
Може ли?
Пак ще те срещна.
Чадъра си да ми предложиш ти,
макар да е случайна,
съвсем случайна
тази наша среща?

До ъгъла да повървим, до автобуса
или до театъра…
Нека е до ъгъла.
А аз ще се престоря,
че вече не болиш.
Да! Вече не болиш!
Не са сълзИ това!
Добре сълзИ са!
Но те не са за теб,
а от дъжда са те

или от вятъра…

11 мнения за “Вече не болиш”

  2. С музиката въздействието е силно, а и италианците са емоционални, така че се е получило чудесно!
    Понякога с времето спира да боли, понякога болката остава и дъжд не я отмива. Зависи…
    Замислящо си го написала.

    1. Толкова е различно. Според мен спира или поне намалява. То си е да кажем като някаква рана. Може да е голяма, може да е малка. Малката зараства бързо, стига да не и пречиш. За голямата трябват грижи, превръзки. Може да остане белег. Но дори и за дребна рана, ако вместо да се погрижиш взечеш, че всеки ден я човъркаш, може да се стигне и до ампутация. Здравословнтото отношение към самия себе си е полезно нещо. Но пък в поезията, в песните понякога малко мелодраматичност не пречи.

      1. Мазохизма никога не е бил полезен за никого, но понякога има хора, които изпитват удоволствие в това да се ровят в старите си рани, за да се самонакажат или саобичуват, като в библейски времена, сякаш така ще се променят или прочистят. Но човек ако иска промяна трябва да погледне напред, а не назад.

Вашият коментар