Наливам в себе си вода,
до капчица ще я попия,
че беше суша, за беда…
бодил не мога да открия.
Не духа вятър. Тишина.
Намерих счупено ветрило.
В притихналата синева,
виси забравено хвърчило.
2 мнения за “Суша”
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
А пък водата е Живот,
Без нея вехне всичко живо…
Така че молим се за дъжд,
обърнати към небесата,
Настойчиво , но и вежливо.
След дъжда винаги идва суша и обратно! Да ти е слънчево-дъждовно, Йохи! Знаеш, че обожавам всичко, което пишеш:)))