Сън

Джуджето Наско се появи в съня ми.
Когато това стане, през деня ми се случва нещо хубаво.
– Къде изчезна, бе Наско? Отдавна не си идвал! – казах му.
– Как да дойда, като спиш само по два-три часа?! Аз идвам,
когато имаш здрав и спокоен сън.
– С тия компютри, не съм имал такъв от години!
– Затова ме нямаше.
– Ти си обратното на мен, нали? Малък си, а аз съм голям и силен!
– Така е.
– Аз си падам по жени, а ти по мъже ли?
– Не. Аз съм безразличен.
– А аз обичам кисели краставички.
– А аз моркови.
– Кисели ли?
– Не. Сладки.
– Какво ще пийнеш? Аз обичам домашна ракийка.
– Аз – уиски. Не ме питай непрекъснато! Слагай обратното
на твоето.
– Аз пия лимонада, на теб – боза! На мен кебапчета,
на теб пържола. На мен шопска салата, на теб овчарска.
На мен препечени филийки, на теб арабски питки.
Вкъщи ли ще хапнем?
– Не, на полянката.
Хапнахме и пийнахме.
– Чакай да пусна една вода! – каза Наско.
– Чакай и аз!
Гледам, инструментът му голям! Не може да бъде!
Нали той е обратното на мен! Събудих се в пот!
Усещам, че някой ми смъква пижамата. Отварям си едното око…
Жена ми!
– Какво става с теб?! Целият си в пот! – казва тя.
– Как съм там долу? – питам я.
– Малък си, но ще пораснеш! – отвръща ми.
Наскоооо, Наско! Да си ядеш ушите! Изкара ми акъла!