Сладка любов и малко горчива,
бавно на глътки от нея отпивам,
удря в сърцето, стомаха ми свива,
уж е лекарство, а ме убива,
камъни остри в душата ми мята,
а на гърба ми растат си крилата.
Знам, че ще скоча, това го умея,
докато падам, за миг ще живея.
4 мнения за “Елексир”
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Всеки миг копнежна безтегловност си струва! 🙂
Много добро. Браво!
Такава самоубийствена любов или болезнена, не я разбирам.
Много хора биха убили за подобна.
Ама в поезията всичко може, дори леко да е пресилено 🙂