Знай, няма вятър без крила,
не ме затваряй в своя свят,
аз мога само да летя
и винаги ще идвам пак.
Не вдигай крепостни стени,
не тръшкай тежката врата,
ще бъда в твоите коси,
и в тях ще бъда тишина,
но просто дай ми свобода,
аз винаги да бъда бяг,
и влюбен в твоите очи,
да се завръщам пак и пак…
Извод: Мъжете обичат да бягат. 🙂
Да, вятър работа са
А жените са големи дървета и обичат да бъдат обдухвани… от ветровете. 🙂
И жените обичаме да се ветреем свободни.
Много подходяща снимка към стиха си прикачил.
И аз го харесвам това стихче 🙂
Гледай да не те обдухам аз теб, че ще ти стане тъжно
Хм, защо не ми излезе усмивката?
Я така да пробваме :))))
Е как бе, нали отначало имаше?! Рррр 😀
А моята усмивка излиза и от телефон… ☺
Твоята усмивка е вътрешна. ☺