Бъди, каквато си искаш,
обичай, когото решиш,
в яда си морето разплисквай,
но само недей да мълчиш.
Защото това ме убива,
съсипва деня ми красив,
на топка душата ми свива,
светът става облачно сив.
А думите влюбени твои
прегръщат ме с нежна тъга
и двамата с теб сме герои
в изящна пиеса една.

С времето се научаваш да разпознаваш всички отенъци на мълчанието. Моето е крещящо и само един човек го улавя и обуздава 🙂
Говори ми!