Вечер

В умиращите светлини на залеза,
навярно раждат се поеми.
Но тези мигове тъй кратки са,
да стоплят някой нямат време.

В очите ти гори животът
и чезне в мрака самотата.
Докосвам те с любов, защото
споделяш с мене тъмнината.

Сънуваш бяла пеперуда,
уханието на цветята
и как танцуваш до полуда,
и пиеш жадно от росата.

А изгрева ще го пропуснем.
Кафе горчиво за наслада.
Ще те целуна, няма да те пусна.
В сърцето ми си вечно млада.

Публикувано от

Pet

16 мнения за “Вечер”

  1. И те също.
    Аз затова казах, че липсва да разчупи обстановката. Явно е без муза и му липсва надъхване.
    Да му станем музи, барем живне малко 🙂

  2. Честно казано, вече почти не ми се пише. Не мога да се меря с корифеите, които имат по няколко хиляди стихотворения. 🙂 За да ми станете музи, трябва да ми изиграете по един кючек, с метли на кръста. 😉

  3. Да бе, точно там ти е проблема, останал си в реалността 🙂 Малко мечти никому не са навредили.
    А ония “кУрифеи” хич не ми ги хвали, те толкова са се отнесли, че чак са в друга галактика, толкова са нависоко… Хасхахаха
    Аз поне харесвам по-земни и простички неща.
    А за кючека и мен не ме брой, вече не съм толкова подвижна.

Вашият коментар