
Автор: Smile
Още снимки с Диана Дезир и дрехи на DIL в Одухотворителница 7 лъча в подлеза на НДК
Диана Dezir представя дрехи на DIL
Диана Dezir представя дрехи на DIL
Макове и маргаритки
Танцуващи ноти
Някъде там
Рокли/сукмани, защото идва лято
Нежност
Жилетки 100% памук
Лаленце в снега
Ще намериш ли ключа към сърцето ми?
Рибоци
На седмото небе

… където Ветровете хвърлят зарове,
залози правят – на кого му стиска,
да дойде, да получи най – прекрасни дарове
и всичко друго, що добро е
и Душата му поиска.
Там, в облаците ще танцува чувствен блус.
Ще легне после в замъка от пясък.
Горещи, устни със малинов вкус
ще го целуват нежно. Ръце ще галят…
Тихо.
Душата ще е чиста чак до блясък.
… от умиление във миг такъв
Небето може кротко да захлипа.
Ние, на земята, тук
ще си помислим, че това е дъжд…
А всъщност две души – жена и мъж,
да стигнат заедно до седмото небе опитаха.
Фръц
Сукманче
Отново малко етно
Честита Баба Марта
Сън

Мислех да сънувам лято,
но попаднах в сънотеката със сънища зимни
и вместо лястовиче ято,
видях прозорци заскрежени и комини димни.
Красиво бе!
Покрив, сякаш завит с пухкаво одеяло
под слънчеви лъчи блести.
Навсякъде всичко е чисто и бяло.
Студена красота струи.
Дърветата окичени със сребърни ресни.
Не пеят птици.
Видях, врабчета да подскачат отстрани.
Снежинки падат от небето, като замръзнали сълзици.
А аз летя. Разглеждам снежните картини по стъклата`
сякаш съм попаднала в някаква изложба.
Даааа… да се нарисува това, мисля
трябва талант и специална заложба.
И отношение.
Зимата рисува с Любов по стъклата,
гали нежно всяко нещо, сякаш е нейна рожба.
И докато с мисли вглъбени
разглеждам картините вледенени.
Там насреща, на едно стъкло, от нечий дъх,
настъпиха промени…
„Дали само танца на снежинките наблюдава
Отвътре, в тъмнината…? –
мисля – „Или се надява
в този зимен ден
Любовта да звънне на вратата?
Със заскрежената картина
Какво ли ще се случи
Ако…? Ако някой със топлия си дъх се включи?”
Престраших се и звъннах. Наруших тишината…
………..
Нееее, будилникът е бил.
За да го спра, си протегнах ръката.
И сънят се стопи,
… както снежинка от топлина човешка.
Трябва да ставам, но защо ли усещамнечий дъх
в косата ми?
Или съм в грешка?













