
Автор: Smile
… и черна котка против уроки ;)
Ангелче
Марсел
Още топки
Топки
Снежни приказки
Картички за Ники, Кольо и Николинка
Калейдоскоп
Днес е снежно
Малко редки плетки, малко есен, малко вълна
Няма невъзможни неща

“Алиса се засмя:
– Няма смисъл да опитвам – каза тя. – Човек не може да вярва невъзможни неща.
– Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно – каза Царицата. – Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска… Хайде!”
Луис Карол. “Алиса в страната на чудесата “
Танц с вятъра
И ето! Аз летя!
В ръцете съм на Вятъра!
И „Благодаря…” шептя,
че позволи Съдбата ми
В небето с него днес
свободно да се рея,
танцуваме, въртим се,
Душата моя грее.
Дали ще има утре?
Какво ли беше вчера?
Не ме интересува!
В този миг – ЖИВЕЯ!
А публика крещи –
„Ти пак си на земята!”
Те не разбират!
С теб ли съм – във полет е Душата!
юни, 2014
“Трохички” лято
И никой не разбра, как си отиде лятото. Изчезна сякаш без да
се сбогува…
А може би сега е в златната корона на нежната бреза? Там сгушило се е, за да не тъгува. Или в парата от чая, наситена с тревите ароматни? Нима това не е „трохичка“ лято? И тези зрели дюли? Кехлибарът на асмата? Дори си мисля, че може да е в недрата на земята. Да топли корените, за да оцелеят през зимата студена и жестока. А също, че догаря днес в последните цветя. В хризантемите. Така от тях ни обещава, да се върне догодина. А до тогава, да го търсим в елексира гъст събиран от пчелите, във ядката на ореха любима. Да си спомняме за него докато се наслаждаваме на сока от зрели плодове. И на бурканите със зимнината, скътани във някое мазе. На печената тиква, на кестени горещи, на сухата смокиня …
А да… част от него навън изгнива, но то е за да натори земята и след години пак „трохички“ лято през зимата да има.
Просто следващ сезон за обичане

Просто следващ сезон за обичане
Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.
“Вино от глухарчета”.
Рей Бредбъри
Не ми е тъжно, когато вали.
Просто гледам, как падат листата.
Как се стелят сутрин мъгли,
а по- късно издухва ги вятърът…
Не ми е тъжно, когато вали.
Плача? Не, може би плаче лятото.
За птиците отлетели на юг
или завижда на Есента за позлатата.
Не ми е тъжно. Есен е.
Просто следващ сезон за обичане
Вярно. По-студено стана на вън…
За това в много Любов Ни обличам.
Само напред
Чадърите

Вятър през шала се промъква в пазват
че зима идва иска да ми внуши.
Почти до краката ми,
пясъка мокър, вълната полазва.
Студен дъжд ръми –
плаче за чадърите, самотни.
Тъжна е зимната картина.
А те, чадърите, като ранени животни,
са нахвърляни един върху друг,
вероятно стотина.
Зловещо.
С два лебеда разделям,
забравена в джоба бисквита…
Довиждане море, до следваща наша среща!
Издайница сълза се стича,
но кичур коса успява да я запази от хората скрита.











