Ех… ако можех да пиша в рими красиво…

Боси крачета, мидички малки,
слънце в небето, време за свалки.
Цветни чадъри, тела с бронзов цвят
плажът събрал е целия свят.

Глъчка безспирна. В небето хвърчило.
Игрива вълна следа заличила.
Пясъчен замък, водорасли зелени,
смях и шеги на плажа родени.

Водна пързалка, сърфове, лодки.
Вятър отнесе шапка на точки.
Мокри усмивки, пръски солени.
Музика – ноти от морски рефрени.

Думички три, с устни рисувам.
Пускам ги с мисъл до теб да доплуват.
С рими да можех да пиша красиво
в стих бих ти казала – „Обичам те, мило