От години ти пиша това дълго писмо,
но не мога да спра и листата не свършват,
тъжно гледам навън самотно дърво,
с оголени клони и връх, но прекършен…
Всяка дума до теб се превръща във стих,
ала вятърът хладен, почти ме разсейва
и за малко изгубени капчици дъжд,
да заместят в очите ми сълзите „небрежни“.
Пак е есен дошла и небето “тупти”,
сменя слънцето жарко със облаци сиви,
не загатва за теб, само малко, дори,
но изпраща ми вяло лъчи колебливи.
Нямам спомен по-нов от последния с теб
с него всеки път бавно крася редовете
и изписвам с търпение ред подир ред
със надежда, че идваш преди снеговете…
Тежка зима намести се в мойте коси,
все по-трудно и трудно дописвам листата,
но в очите ми вече не идват сълзи,
просто знам си, че още….още малко ще чакам.
Колко време ти пиша това дълго писмо,
но ще Трябва да спра, не че свършват листата…
…тук ме няма, но дойдеш ли, старо дърво,
вместо мен ще ти каже: Не успях да дочакам!
*снимка: Интернет
Браво！
Мисля, че `едно` е излишно в `едно самотно дърво`
Ти пък навсякъде само забележки ръсиш! И тук човек да няма спокойствие значи!…
Стихото е прекрасно!
Забележки?
Според мен от `забележките` има полза и освен това са доказателство за внимателен прочит, а не някакви си ръкоплясканици, които може да се пишат без дори да са прочели произведението
Забележките са приятелски, нека ги има, това не пречи на стихотворението да е прекрасно. Аз много се радвам, когато ме забелязват :), защото не винаги намирам точната дума или съм написал нещо набързо и го хвърлям в пространството. Нека сме отворени един към друг.
Благодаря за вниманието, приемам критики всякакви, не се притеснявам, даже виждам тук и приятели от фейса, което ме радва, корекциите не знам как стават трябва наново да го кача след това ли ….
Тази корекция е козметична, не е никакъв проблем. Правя я.
Благодаря!